Theoremus for Audience Profiling – платформа за профилиране на аудитории

Дефинирането на целевата аудитория и информацията за нейните нагласи, предпочитания и консумация в най-широк смисъл са ключови елементи в изграждането на комуникационна стратегия. От тях зависят както изборът на медии и изразни средства, така и конкретните послания, с които да постигнем зададените цели на кампанията. Динамичната среда, в която се намираме, често променя потребителските нагласи, поражда необходимостта от нови продукти и услуги и прекратява нуждата от вече съществуващи. Външните фактори затрудняват маркетолозите в изграждането и анализирането на целева група. Затова на помощ идват специално разработени софтуери, които чрез обработката на поредица от въпроси и отговори изследват нагласите на аудиторията и откриват скрити модели на поведение. Целта на настоящата тема е да ви запознаем с една малко позната, но много полезна платформа с потребителски данни, а именно – Theoremus. Системата е аналог на липсващия от години на българския пазар достъп до TGI данни и дава отговори на редица въпроси, свързани с познанието за аудиторията и възможността да изградим неин профил. Изследването е уеб базирано и се извършва на регулярни вълни. Панелът съдържа информация за градското население на възраст между 16 и 65 години и прави връзка с официално представените от НСИ данни. Данните в платформата на Theoremus са представителни за 3 421 684 българи, а възможността за дефиниране на целева група предлага множество критерии, като например възраст, пол, доходи, семейно положение, лични интереси. Едно от предимствата на софтуера е възможността за директно сравнение между целевите групи, като по този начин лесно да се откриват зависимости в приликите и още по-важно – отличителните характеристики на всяка. Панелът е изграден от 1100 респондента и покрива над 670 разнородни въпроси, разделени в няколко секции – демография, начин на живот, използвани устройства, технологична и дигитална активност, финанси, пазаруване, транспорт и пътуване, храна и напитки, традиционни и социални медии, познаваемост на марката. Освен богата гама от въпроси, платформата дава възможност и за анализ на отговорите сред широк набор от търговски марки в следните области:

  • Медии: социални медии, телевизионни канали;
  • Финансови институции: банки, бързи кредити;
  • Застрахователни и търговски дружества;
  • Напитки: бири и сайдери, безалкохолни и алкохолни напитки, бутилирана вода, кафе;
  • Хранителни изделия: десерти, шоколади, солени изделия, сладоледи,  млечни продукти;
  • Автомобили;
  • Бензиностанции;
  • Козметични и санитарни продукти и продукти за хигиена на устата;
  • Лекарствени средства, хранителни добавки, аптеки;
  • Битова химия;
  • Храна за животни;
  • Търговски вериги и онлайн магазини.

По този начин Theoremus предлага задълбочен анализ от различни ъгли и дава конкретни отговори за нагласите на аудиторията. Освен че прогнозира силата и значението на дадена продуктова характеристика, анализът на данните ни дава възможност да открием нововъзникнали нужди и тенденции сред потребителите. Важно е да отбележим, че освен представителност на данните, Theoremus осигурява и контрол в реално време върху качеството на проведеното изследване. Въпросникът се попълва онлайн и е напълно анонимен, а системата проверява времето, за което респондентът е дал своите отговори и преценява качеството на проведеното интервю.

Първата функционалност на Theoremus, която ще разгледаме в настоящата тема, е възможността за сравнение между различни целеви групи. За целта избрахме няколко интересни въпроса, свързани с ежедневните навици, и ви представяме десетте най-често посочвани отговора, които са дали мъжете и жените на възраст между 16 и 65 години, градско население:

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г.

На въпроса „Какво правите през свободното си време?“ и двата пола отговарят, че най-много предпочитат да си почиват у дома. Имайки предвид събитията от последната година и факта, че изследването е проведено през м. Април 2021г, отговорът не е изненада. Различията започват да се забелязват в последващите възможности. Например, при мъжете сред най-често посочваните опции присъстват „Играя видеоигри“  и „Ловя риба“, а при жените – „Занимавам се с домашни проекти и декорация“, както и „Занимавам се с изкуство“.

Интересни са най-популярните отговори на двата пола и по отношение на пазаруването, което, въпреки че се е превърнало в рутина за почти всеки, се отличава с изградени навици и възприятия.

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г.

Ако мъжете отговарят прагматично и посочват, че най-важно за тях е търговската марка да предложи добра стойност за парите си, то за дамите чувството на удовлетвореност от успешната покупка е от първостепенно значение. По-голяма част от женската целева група посочва, че пазарува със списък, но едно от твърденията, които припознава за вярно е „Често купувам неща, които не съм планирал/а“.

Освен процентно отношение на посочените отговори, Theoremus дава информация и за това доколко дадена характеристика е отличителна за изследваната целева група. Системата калкулира отличителността на опциите и им дава числено изражение. Колкото по-висока стойност на отличителност притежава даден отговор, толкова по-типичен е той за изследваната аудитория. Например, „най-важното за марката е да предлага добра стойност за парите“ (96) е най-силно отличителният отговор за мъжете. За дамите най-характерни са отговорите „Чувствам се удовлетворен/а, когато осъществя успешно пазаруване“ (121), както и твърдението, че „Често купувам неща, които не съм планирал/а“ (117).

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г.

Разгледаните примери са само акценти от широкият набор въпроси, отговори и възможни целеви групи за анализ, които предоставя системата на Theoremus.

За да онагледим друга полезна функционалност, представяме ви най-значимите отговори на въпроси, от секция „Медии“:

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.
Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

Първата графика изобразява подредба на най-често използваните медийни канали, а втората разкрива в кой тип медия за последно респондентите са забелязали рекламно съобщение. Без изненада отговорите разкриват, че интернет и телевизия са медиите към които прибягваме най-често. Страничният шум, който създават тези медийни канали, е голям и заради това рекламните съобщения в тях често остават по-незабележими за аудиторията. За разлика от тях, рекламата в радио се откроява повече в съзнанието на целевата група. На въпроса „Къде за последно чухте/видяхте реклама“ 33,8% отговарят в радио, а 31% отговарят, че радиото е една от най-често консумираните от тях тип медия.

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

Често вниманието на зрителя е разконцентрирано и включеният в стаята телевизор се използва като фон за други дейности. На въпроса „Кои от следните дейности правите, докато гледате телевизия в същото време?“ най-голям процент 68,2% отговарят, че са използвали социални медии междувременно. Другите чести действия, които телевизионната аудитория предприема са чат с приятели и игри. 18,6% от зрителите са били развълнувани от телевизионното съдържание и са потърсили допълнителна информация за него, а 12,7% са предприели търсене на продукт, видян в телевизионна реклама.

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

Не са изненадващи резултатите, представени на графиката по-горе, която посочва използваните устройства докато гледаме телевизия. Най-голям процент – 74,1%, отговарят лесно достъпният смартфон, а едва 8,5% отговарят „Нито едно от посочените“.

Въпреки страничните действия, които предприемат зрителите, телевизията остава един от най-силните медийни канали, даващ широко покритие сред аудиторията. За да сме сигурни, че рекламните ни съобщения ще достигнат в най-голяма степен до целевата ни група, е добре да знаем към какво телевизионно съдържание проявява най-силен интерес нашата аудитория:

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

Най-широка популярност имат филмите (66,2%), следвани от новините (53,4%) и телевизионните сериали (49,2%). На по-заден план остават различните типове реалити формати, които са неделима част от програмата на водещите телевизии.

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

През настоящото лято ни очакват редица спортни събития, които по традиция се радват на голям зрителски интерес. 24,5% от анкетираните отговарят, че се интересуват и следят активно Европейското първенство по футбол, а 22,3% са феновете на Летните олимпийски игри.

Липсата на официален източник на данни за другите медийни канали често води до подценяването им и по-рядката им употреба в медийния микс. За да добием представа за нагласите на аудиторията към тях, представяме следните графики на база данните от Theoremus:

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

На графиката е представена подредба на твърденията за преса, с които читателите се припознават в най-голяма степен. 31,4% от анкетираните отговарят, че не четат вестници (печатни), а 24,1% – списания (печатни). Сравнително близък процент от аудиторията са съгласни с твърденията, че търсят безплатни търговски брошури в пощата си (17%) и че си струва информацията в търговската преса да бъде проверявана (16,4%).

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

От графиката е видно, че в най-голяма степен радио феновете са съгласни с твърдението, че когато са в колата винаги слушат радио (49,2%). Почти 30% от анкетираните слушат радио всеки ден, а на 21,7% им правят впечатления рекламните съобщения. Освен за музикален фон и добро настроение, радиото често е източник на актуално новинарско съдържание. 15,2% от хората изострят вниманието си, когато започне излъчването на новинарска емисия по радиото.

Освен описаните вече медийни канали, платформата на Theoremus проучва и нагласите на аудиторията към външната реклама и киното.

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.
Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

Най-забележим рекламен носител извън дома е билбордът, 53,6%. Често вниманието на потребителите се фокусира и върху различните носители в супермаркета – вътре в него (42,3%), от външната му страна (41,1%), както и на самите рафтове (34.8%). Освен че в тях купувачите проучват за атрактивни оферти на потенциални покупки, в последната година супермаркетите бяха постоянно отворени за посетители, за разлика от големите търговски центрове, заведенията и кината. Това е и едно от обясненията, заради които най-голям процент от хората (24,9%) посещават веднъж годишно киносалоните. През м. Април 2021г, когато е проведено проучването, продължава да се задържа висок процентът и на хората, които изобщо не ходят на кино – 24,1%.

Представените графики и данни са само част от отговорите, които можем да получим от Theoremus. Освен традиционните медийни канали, на фокус са и интернет потреблението и социалните медии. Заради популярността на последните ви представяме отговорите на въпросите, които си задаваме най-често:

Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.
Източник: Theoremus. Период: април 2021 г. Целева група: градско население на възраст между 16 и 65 години.

73,5% от аудиторията споделят, че са активни потребители на Facebook, а 52,8% са ползватели и на специално разработената чат система към нея – Messenger. Основният им конкурент Instagram се подрежда на пето място с 23,5%, които затвърждават мнението, че платформата е по-малко популярна у нас за широката целева група, за която данните са представителни. Най-много хора прекарват средно дневно между 1 и 3 часа в социалните медии, а не малък е делът и на хората, които отделят между 3 и 6 часа на ден – 17,4%.

Екипът ни е на разположение да предостави допълнителна информация за Theoremus, както и  подготви конкретни анализи по ваше запитване.

Развлекателните предавания в прайм тайм през ТВ сезон „Пролет 2021“.

Всяка пролет и есен големите телевизии се конкурират за вниманието на зрителите с интересни и популярни развлекателни формати. Обявяването на новите заглавия и стратегическото им подреждане в телевизионната програма се очакват с нетърпение.  И през изминалия сезон не липсваха такива, които осигуряваха часове забавление и емоции на зрителите пред малкия екран. Първото, на което обръщаме внимание са акценти от седмичната програма в прайм тайм на двете водещи телевизии бТВ и Нова:

Видно е, че през делничните дни, в един и същи часови пояс и ден, за вниманието на зрителите си съперничат развлекателните предавания „MasterChef“ по бТВ и „Един за друг“ по Нова ТВ. Другият пряк двубой е в неделната вечер, когато за зрители се конкурират „България търси талант“ и „Папараци“ по бТВ срещу новото заглавие в ефира на Нова ТВ – „Забраненото шоу на Рачков“.

Анализирахме представянето на предаванията за целева група A 15-64 и ви представяме в отделни графики за бТВ и за Нова ТВ средните рейтинги през всички сезони на конкретните предавания. Графичната информация е допълнена с таблични данни за рейтинг на първи и последен епизод, среден рейтинг, средно достигната аудитория (в хиляди хора) и брой епизоди през сезон Пролет 2021 г. От анализа са изключени повторенията на предаванията, с цел да се премахне изкривяване на данните:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 0.1.01.2010-30.05.2021 г.
Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.-30.05.2021 г.

През изминалата пролет в ефира на бТВ намериха място добре познатите предавания „MasterChef“, „Бригада Нов Дом“ и „България търси талант“, което е и с най-висок среден рейтинг през 2021 г. – 13,2% (или около 608 хиляди зрители на епизод средно). В 13 епизода от кастингите и излъчвания на живо на полуфинали и финал, зрителите станаха свидетели на оспорвано съревнование на даровити участници от всички възрасти за титлата „Талант на България“ и награда от 50,000 лева. Форматът е добре познат на аудиторията, но през настоящата година бележи спад в гледаемостта си. В сравнение с 2019-та, когато предаването е излъчвано за последно, средният му рейтинг спада с 20%. Заслужава си да отбележим силното представяне на първи епизод за 2021-та, но шоуто не успява да задържи интереса на аудиторията и последващите епизоди отчитат значително по-нисък рейтинг. Разликата в рейтинга на първи и последен епизод е 27%.

„MasterChef“ е другата наложила се през годините продукция на бТВ, която проследява надпреварата на най-добрите хоби готвачи на страната. Предизвикателствата в кухнята на „MasterChef“ също се оказват добре познати за зрителите. Интересът, който генерира последният седми сезон на шоуто, е най-нисък в сравнение с всички предходни – 9,04% (или около 417 хиляди зрители средно на епизод). Сравнено с предходния сезон това представлява спад на средния рейтинг с 15%.

Спад в гледаемостта отбелязва и „Бригада Нов Дом“, чийто социален характер е уникален за нашия ефир. Предаването достига среден рейтинг за всичките 11 епизода от 9,4% (или около 433 хиляди зрители средно на епизод) и това за продукцията е сезонът с най-нисък зрителски интерес.

Пролетната програма на Нова ТВ също бе наситена – с наложеното развлекателно предаване „Като две капки вода“, форматът „Един за друг“, подлагащ на изпитания участващите двойки и новото попълнение в ефира – „Забраненото шоу на Рачков“:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2013-30.05.2021 г.
Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.-30.05.2021 г.

Най-висок среден рейтинг сред тях отчитаме за девети сезон на „Като две капки вода“ – 15,8% (около 729 хиляди зрители средно на епизод), който събра най-добрите си участници от предходните сезони в конкуренция за зрителския вот. Въпреки селекцията от звезди и това шоу бележи спад в гледаемостта си с 10% в сравнение с постигнатите през 2020-та резултати.

С добро представяне се отличава и „Забраненото шоу на Рачков“, което всяка неделна вечер влизаше в пряка конкуренция с лидера на бТВ – „България търси талант“ и таблоида „Папараци“. Забавното и хумористично съдържание се харесва от зрителите и те го нареждат на второ място сред шоу програмите на Нова със среден рейтинг за сезона 12,21% (около 564 хиляди зрители средно на епизод). Впечатление правят високите резултати на първи и последен епизод, които стратегически бяха излъчени седмица след старта и съответно след края на алтернативата по бТВ – „България търси талант“.

На трето място по гледаемост в ефира на Нова ТВ със среден рейтинг 11,66% (или около 538 хиляди зрители средно на епизод) се подрежда втори сезон на предаването „Един за друг“. Въпреки отчетеният спад от 6% на средния рейтинг спрямо предходния сезон, това е формат, който задържа стабилен интереса на аудиторията през всичките 41 епизода. Предизвикателствата и емоциите, през които преминават двойките участници, продължават да вълнуват публиката и през втори сезон.

От изложените данни можем да обобщим, че всички предавания с повече от един сезон бележат спад в средните си рейтинги, което е ясен знак, че аудиторията се е наситила и е необходимо освежаване.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Кои български сериали са фаворити на зрителите през отминалия пролетен ТВ сезон?

Развлекателните шоу програми и сериалите родно производство поднесоха поредната порция забавление на телевизионните зрители през изминалата пролет. Интересните сюжетни линии и разнообразният актьорски състав отличиха сериалите и откриха своите фенове сред всички възрасти. В таблицата схематично сме маркирали основните заглавия през делничните дни в прайм тайм на двете водещи телевизии, бТВ и Нова, като в настоящата статия ще фокусираме вниманието си върху българските сериали:

Впечатление прави, че подредбата на всички заглавия е стратегическа и противопоставя нови или утвърдени вече сериали и шоу програми. Например, запазеният часови слот на бТВ за хитов турски сериал в 20:00 часа срещу наложените в Нова ТВ предавания – „Като две капки вода“ в понеделник, „Откраднат живот“ вторник, сряда и четвъртък и „Кошмари в кухнята“ в петък. Видно е, че двете телевизии по едно и също време излъчват български сериали единствено в петък вечер от 21:00 ч. „Ол Инклузив“ и „Съни бийч“ са сериали с лек и развлекателен характер и привличат аудитория с предпочитание към едно и също комедийно съдържание.

С графиките по-долу ви даваме възможност да прецените доколко успешно се е представил всеки един от родните сериали. Информацията визуализира постигнатите средни рейтинги за широката целева аудитория „всички на възраст от 15 до 64 години“ (A 15-64), като ги проследяваме и назад във времето от първия излъчен сезон:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2020-30.05.2021 г.
Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2016-30.05.2021 г.

В графиките присъстват данни единствено за българските сериали, излъчвани през пролетта на 2021 г. За разлика от Нова ТВ, която инвестира в успешните си сериали постоянно и разчита на тях, на графиката на бТВ фигурира информация единствено за двете родни заглавия, излъчвани през настоящата година. Това съвсем не означава, че през изминалите години бТВ не подкрепяше и други български сериали. „Столичани в повече“, „Връзки“ и „Скъпи наследници“ са заглавията, които медията излъчваше през отминалите години и продължава да ги излъчва и през настоящата, но анализът ни е фокусиран само върху новите сезони, като пропускаме повторенията.

В таблиците по-долу се съдържа информация за рейтинг на първи и последен епизод, среден рейтинг за сезон, средно достигната аудитория в хиляди хора на епизод и брой епизоди през изминалия телевизионен сезон, а данните са за целева аудитория А 15-64.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.-30.05.2021 г.

През изминалата пролет в ефира на бТВ отново се завърнаха българските сериали, които в последните сезони бяха отличителна черта за Нова ТВ.  Един от тях е „Съни бийч“, чиито премиерни епизоди тръгнаха в ефир още през пролетта на 2020 г. Сериалът е романтична комедия, която събира големи имена от различни поколения артисти в модерно морско приключение. Интересът към сериала намалява през настоящата година, в сравнение с 2020 г., отчитайки 38% по-нисък среден рейтинг. Причина за този спад е фактът, че през февруари и март на 2020 г. бяха излъчени първите четири епизода, след което, поради обявяване на извънредно положение в страната, медията взе решение да спре всички свои продукции. През настоящата година бе възобновено излъчването на сериала, но първите четири епизода бяха повторени. Друго, което прави впечатление е, че продукцията запазва средно достигнат рейтинг близък до първи и последен епизод, т.е. успява да поддържа интереса на аудиторията от начало до край.

За разлика от „Съни бийч“, сериалът „Белези“ стартира с висок зрителски интерес, но не успява да го запази до последния епизод. Финалната серия достига 3,77% рейтинг, което е с 53% под резултата на първия епизод. По своята същност сериалът е съвременна семейна драма и представлява римейк на драматична турска поредица от 2019 г.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.-30.05.2021 г.

И през настоящата година зрителите на Нова ТВ имаха възможността да се насладят на продълженията на сериалите „Откраднат живот“, „Братя“ и „Ол Инклузив“. Към тях се присъедини и актуалното заглавие „Отдел Издирване“, което привличаше зрителите всеки петък. В продукцията участват известни актьорски имена, които пренасят телевизионните зрители в интригуващ криминален сюжет. За съжаление, новата поредица на Нова ТВ не успява да се наложи и се нарежда на последно място  по достигнат среден рейтинг – 7,4%.

През пролетта на 2021 г. зрителите станаха свидетели и на финален 11-ти сезон на медицинската драма „Откраднат живот“. Въпреки дългия си живот, сериалът задържа вниманието на аудиторията и се радва на среден рейтинг, близък до този на предходния сезон – 9,6%. Разликата в резултатите на първи и последен епизод е минимална, което означава, че феновете на сериала проследяват до край развитието на любимите си герои.

Вторият сезон на „Братя“ се оказва по-интересен за зрителите и достига с 8% по-висок среден рейтинг в сравнение с есента на 2020 г. Първата и последна серия са с най-високи резултати. Въпреки това, заема трето място сред българските сериали, излъчвани по Нова ТВ.

„Ол Инклузив“ е забавна комедия, която вече трети сезон е фаворит сред телевизионната аудитория. Резултатите от настоящия сезон не успяват да достигнат успеха на първи сезон, но сериалът се задържа като лидер. Лекото и забавно съдържание се възприема лесно от аудиторията и продукцията е по-гледана от алтернативата в същият ден и часови пояс по бТВ „Съни Бийч“.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Кои са най-големите рекламодатели в категория „Магазинна мрежа“?

През последната година станахме свидетели на бърза трансформация на бизнеса към нова действителност. Голяма част от него отговори на нововъзникналите клиентски потребности чрез преминаване в онлайн среда и разширяване на портфолиото си от предлагани стоки и услуги. Тези промени не подминаха и участниците в категория „Магазинна мрежа“, която е една от най-големите и бързо развиващи се през 2021 г. Към стандартните търговски вериги продължават да се присъединяват все повече онлайн платформи, предлагащи всичко необходимо на един клик разстояние от потребителите. Тази тенденция успешно се усвоява и от стандартните физически магазини, много от които направиха продуктите си достъпни и за онлайн пазаруване. Към тези два сегмента се добавя и трети, чиято дейност е да свързва физическите магазини с клиентите, доставяйки им желаните продукти до вратата (BG Menu, Foodpanda, Glovo). Въпреки трудното разделяне и категоризация на основната дейност на участниците в сектора, на следващата графика даваме отговор на въпроса кои са най-големите рекламодатели в „Магазинна мрежа“:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-април 2021 г.

На графиката са илюстрирани десетте най-големи рекламодатели в категорията за първите четири месеца от годината спрямо отчетените претеглени GRP’s 30 за целевата група А 25-54. За да оценим развитието им добавихме в табличен вид и резултатите през аналогичния период за 2020 г.:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-април, 2020 г. и 2021 г.

И през настоящата година челните позиции са запазени за утвърдените търговски вериги за бързооборотни стоки BILLA, LIDL и KAUFLAND. Сериозен растеж отбелязва BILLA, 40% над достигнатите GRP‘s 30 през януари-април 2020 г., който я отвежда на първа позиция в ранкинга за 2021 г. От своя страна LIDL отстъпват лидерското място, регистрирайки минус 3% на достигнатите си резултати спрямо аналогичния период през 2020 г. Спад отбелязва и комуникацията в телевизия на KAUFLAND, но въпреки това компанията запазва позицията си. METRO CASH & CARRY е последната верига бързооборотни стоки, която участва в класацията на най-големите рекламодатели в сектора. Компанията отбелязва 18% ръст и по този начин успява да запази миналогодишната си шеста позиция.

Четвърто място в класацията заема ALLEGRO GROUP, която представлява emag.bg, fashiondays.bg и olx.bg. Тук е важно да отбележим, че от месец февруари тази година, официалната система за ТВ мониторинг – ГАРБ, прехвърли дейността им от категория „Телекомуникации“ в „Магазинна мрежа“ и в таблицата те участват с резултатите си в периода февруари-април 2021 г. За да дадем обективна информация за тяхното представяне, под таблицата са описани данните от комуникацията на компанията като цяло и за двата разглеждани периода. От тези цифри става ясно, че през първите четири месеца от годината активността им в телевизия бележи ръст от 21% спрямо аналогичния период през 2020 г. Друг представител на онлайн търговията в класацията е ABOUT YOU. Компанията е нов рекламодател, стартирал телевизионната си активност през есента на 2020 г. и е ориентирана към онлайн търговията с известни модни марки. Тя бързо завзема дял с активностите си, достигайки седма позиция в класацията. Разгледаните компании далеч не са единствените представители на дигиталната търговия, които са на екран. В списъка с активните присъстват и EOBUWIE.PL (obuvki.bg и modivo.bg), VIVRE DECO, ANSWEAR.COM, BG MENU (takeaway.bg), FOODPANDA и много други.

Разместване в подредбата има и при търговците на черна и бяла техника. TECHNOPOLIS увеличават постигнатите си GRP‘s 30 с 9%, но въпреки това отстъпват с позиция надолу в сравнение с януари-април 2020 г. TECHNOMARKET е другият магазин, специализиран в продажбата на техника, който присъства в топ 10, но отбелязва 32% спад и съответно заема девето място, което е с четири позиции по надолу. През първите четири месеца от годината активности имат и ZORA, и MAGNUM-D (TECHMART), но представянето им ги нарежда след челните десет.

Все по-често свикнахме да виждаме в телевизионното пространство и мебелни магазини, които промотират стоките си с атрактивни предложения и цени. За периода януари-април 2021 г. единственият представител от тях, който влиза в топ 10 е AIKO, с 2% ръст на достигнатите GRP‘s 30 и позиция надолу в сравнение с 2020 г. Интересно е да отбележим, че комуникацията му е разпределена между марките AIKO и MOMAX. Други представители на бранша, които не попадат в ранкинга, но също имат присъствие в ефир са VIDENOV GROUP и IKEA.

PRAKTIKER е един от рекламодателите със сериозен ръст през януари-април 2021-ва, 32%. Тази инвестиция го нарежда в групата на топ рекламодателите в разглежданата категория и му осигурява преднина пред конкуренти като DOVERIE BRIKO (Mr. Bricolage) и HOMEMAX-X.

Първите десет компании сформират почти 75% дял от общите резултатите в категорията. Всички след десета позиция, общо шестдесет на брой активни рекламодатели, генерират останалите 25%. През настоящата година ръстът на групата „Други“ е почти двоен и една от причините е увеличаването на активните участници в категорията.

По отношение на използвания за комуникацията микс ТВ канали можем да обобщим, че няма забележима промяна:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари 2020-април 2021.

Около 55% от акумулираните в категорията GRP‘s 30 са постигнати от ТВ каналите на Нова Броудкастинг Груп (NBG), следвана от 40% дял на ТВ каналите на бТВ Медия Груп (BMG) и от 5% дял в ТВ каналите представлявани от Сейлс Хаус (TSH). Делът на ТВ каналите от държавната БНТ, както и на ТВ канали, които не са част от голяма група е под 0.2%.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Промениха ли се навиците на слушане на радио?

Радиото е медия, която съпътства ежедневието на голяма част от населението. Популярната музика и интересните предавания по актуални теми намират своята аудитория в динамичното ежедневие. Ето защо този медиен канал е изключително популярен сред икономически активното население. Предимствата му често се използват за анонсиране на събития, тактически и промоционални кампании. За да надникнем в навиците на радио слушателите и да използваме пълноценно медията, анализирахме няколко ключови показатели, като обхват (Reach), брой прекарани минути в слушане на радио и място, на което тя се потребява.

Първият индикатор, който разгледахме детайлно, е средно месечният обхват (Reach), който достига радиото за месец март 2021 за три основни групи – хора на възраст от 15 до 69, от 18 до 34 и от 25 до 54 години, разделени по пол, общо за страната и живеещи в градовете:

Източник: ГАРБ. Период: март 2021 г.

В широката целева група A 15-69 радиото постига 89% средно месечно покритие. В данните за март 2021 се отличава високото средно месечно покритие, което медията достига сред по-младите и икономически активни групи A 18-34 – 93,6% и А 25-54 – 93,2%. Обхватът, който се постига и от двете е приблизително с 5% над този в широката целева група A 15-69.

Мъжете се оказват по-запалени фенове на радиото и покритието, което постига медията сред тях е по-високо и сред трите възрастови групи, сравнени с жените. Най-силно изразена е разликата между мъжете и жените на възраст 15-69 години. В тази възрастова категория радиото постига със 7% по-висок обхват сред мъжката аудитория в сравнение с женската. От представените на графиката данни можем да направим извод, че радиото постига по-висок обхват сред градската аудитория.

Друг интересен показател, разкриващ навиците на аудиторията, е времето, което тя прекарва в слушането на радио. Появата на Covid-19 доведе до промяна в потреблението на всички медии. При радиото най-голямо отражение оказа пренасянето на офиса в дома, както и по-рядкото използване на личните и обществените превозни средства. Дали обаче затварянето у дома води до спад в радио слушаемостта ни показва следващата графика, проследяваща минутите, които отделяме средно на ден:

Източник: ГАРБ. Период: януари 2019-март 2021 г.

Първите два месеца от 2020 започват с данни близки до тези на релевантните им месеци през 2019. Март 2020 се отличава както с първи локдаун за страната, така и с нарастващото желание за информираност сред населението. Промяната в начина на живот води до по-високо медийно потребление и това си проличава от 12% скок на времето, което прекарваме в слушане на радио. Тази тенденция продължава и през месеците април и май на 2020-та година, когато среднодневната слушаемост в минути продължава да расте, съответно с 9% и 4%. В периода юни-септември 2020 ситуацията в страната се нормализира и нивата се завръщат към тези от 2019, но с леки девиации. Положителен ръст се откроява и през октомври 2020, когато пандемичната обстановка в страната започва отново да се влошава и много хора предпочитат да останат в домовете си. През първо тримесечие на 2021 нивата са по-ниски в сравнение с миналогодишните, но радио програмите се стараят да задържат слушателите с интересни формати, игри и желание за диалог между радио водещи и слушатели.

До интересни изводи води и следващата графика, която показва как се променят навиците по отношение на мястото, на което аудиторията слуша радио:

Източник: ГАРБ. Период: януари 2020-март 2021 г.

През първите два месеца от 2020-та година радиото има най-високо дневно покритие в автомобила. Извънредната обстановка в страната през март 2020-та обръща тенденцията и хората заменят автомобила и офиса с домашната среда. Като следствие от случващото се, аудиторията променя навиците си и започва да потребява радио най-много у дома. Потреблението на работното място губи дял през годината, но от началото на 2021-ва отчита устойчив ръст. Същото се отнася и за слушането навън (в ресторант, кафе, магазин, на открито и т.н.), както и в обществен градски транспорт, които постепенно започват отново да привличат потоци от хора. На графиката сборът на процентите е по-голям от 100, тъй като в представеното проучване респондентите са посочвали повече от един начин на слушане.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Ключови изводи във връзка с публикуваните от НСИ статистически данни за населението на България през 2020 г.

В началото на април НСИ публикува годишните си статистически данни за демографските процеси в страната през 2020 г. Данните за изминали години винаги се радват на висок интерес, заради тенденциите, които очертават. Познанието на общата конюнктура в страната помага при анализа на потребителите и средата, в която е поставен бизнесът. В настоящата тема събрахме основни ключови моменти от актуалните данни, чието въздействие анализирахме с помощта на графики.

Една от основните тенденции, която се задълбочава и през 2020-та, е за намаляващото и застаряващо население на страната. Към края на годината населението на България наброява 6 916 548 души, което означава спад с 0,5% спрямо 2019 г. За сравнение, населението в Европейския съюз расте с 0,2% през 2020-та. Децата на възраст под 15 години представляват 14,4% от общото население. Хората в трудоспособна възраст между 15 и 64 години са 63,8%, а тези на и над 65 годишна възраст съставят 21,8% от нацията. През 2020-та най-голям спад регистрира икономически активното население – минус 0,7%, както и децата на възраст под 15 години – минус 0,3%. Броят на хората в най-възрастната група се запазва относително близък до числеността им през 2019-та, но делът им спрямо другите две групи се вдига с 0,1%. На графиката представяме динамиката в различните възрастови групи през 2020-та спрямо 2019-та година:

Източник: НСИ. Период: 2019-2020 г.

На следващата графика е отбелязана средната възраст в България за последните 20 години:

Източник: НСИ. Период: 2000-2020 г.

Изминалата 2020-та е поредната година, в която се вдига средната възраст на населението в страната. Към 31.12.2020 тя достига 44 години. Проблемът със застаряването е актуален в цялата общност в ЕС – през 2018-та средната възраст достига 43,1 години, а към 2050-та се очаква да е 50 години.

През 2020 делът на жените достига 51,6%, което е с 0,1% повече в сравнение с 2019 г. На 1,000 мъже се падат 1,065 жени. Числеността на мъжете до 54 годишна възраст преобладава над броя на жените. Друг интересен момент от актуалните статистически данни е възрастовата структура при мъжете и жените. Очертаваща се тенденция е с нарастване на възрастовата граница да се увеличава броят и относителният дял на жените. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Една от причините за това е по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската продължителност на живота сред тях. През изминалата година най-голям брой мъже е имало на възраст между 30 и 54 години, а при дамите горната граница расте до 74. В сравнение с 2019-та най-голям прираст и при двата пола има във възрастовата група между 45 и 54 години. Най-голям спад и при мъжете, и при жените отчита групата между 25 и 29 години. Следващата графика изобразява процентното разпределение между различните възрастови интервали при двата пола:

Източник: НСИ. Период: 2020 г.

Друга демографска отличителност на страната ни е концентрацията на населението в градовете и обезлюдяване на малките населени места. Към 31.12.2020 броят на хората, живеещи в градове достигат 72,9%, а тези в селата – 27,1%. Шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, са с население над 100,000 души и в тях живеят 35% от населението на страната:

Източник: НСИ. Период: 2019-2020 г.

Интересен факт е, че през изминалата година спрямо 2019 г. с 53,9% се вдига вътрешната миграция в страната:

Източник: НСИ. Период: 2010-2020г.

197 242 души са сменили населеното място, като повече от половината от тях са предпочели живота на село пред този в града – 108 085 души. Тази тенденция ясно проличава и от данните в представената по-горе таблица, според които от шестте най-големи града си отиват средно 2% от населението им. 2020-та е първата година през последните десет, в която се забелязва по-голяма вътрешна миграция към селата спрямо тази към градовете. Основната причина за това може да търсим в появата на Covid-19 изолацията и възможността за работа от разстояние, които пандемията наложи. Най-висока е миграцията по направлението „град – село“ (48.4%). Следва миграцията по направлението „град – град“ (29.9%) и „село – град“ (15.3%). С най-нисък дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 6.4%.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Рекламният пазар в ТВ през първо тримесечие на 2021 г., ТОП 5 в ранкинга по категории

Изминалата 2020-та остана в историята като година на Covid-19 и приспособяване към новата реалност. Предизвикателствата, които ни поднесе, дадоха отражение във всички сектори. Рекламодателите бяха изправени пред нова и динамична среда, в която трябваше да вземат бързи решения в отговор на възникналите нови потребности. Бързото приспособяване и прогнозиране на нуждите, до които ще доведе новата действителност, бяха от ключово значение. Първоначалният шок от въвеждането на извънредно положение беше преодолян и с отхлабването на мерките бизнесът се адаптира и ревизира своите стратегии и планираните активности.

Представяме ви един по-разширен анализ на инвестираните в ТВ брутните бюджети и отчетените GRPs 30 за целевата група всички на възраст между 25 и 54 години (A 25-54) през първите тримесечия на 2020-та и 2021-ва година:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

В лявата част на графиката са отчетените брутни бюджети за ТВ реклама през двата сравними периода. Данните показват, че първо тримесечие на 2021-ва бележи 40% ръст на брутните инвестиции спрямо същия период на предходната година. Дясната част на графиката отчита достигнатите нива на GRPs 30. Според този показател, резултатите през настоящата година са с 1% по-ниски от предходната. Обръщаме внимание, че показателят претеглени GRPs 30 отразява по-коректно динамиката и инвестициите на пазара, тъй като показателят брутни инвестиции е базиран на официалните тарифи за реклама преди отстъпки, а те от своя страна изпреварват с много инфлацията и често водят до силно изкривяване на пазара, особено при по-малките нишови канали.

Ревизираните стратегии на рекламодателите доведоха и до пренареждане на категориите, по които се класифицират активните кампании. Настъпилите промени ясно се виждат от таблицата под графиката, в която представяме подредбата в топ 5 на категориите на база отчетени GRPs 30 за целева група А 25-54:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

Първите 5 категории генерират 74% от общия обем реклама в ТВ.

И през двата разглеждани периода челната позиция е запазена за продуктите от категория „Фармацевтика“, която традиционно поддържа високи нива на активност. В тази категория отчитаме и най-висок брой активно конкуриращи се компании – общо 65, а брандовете, които са били активни за първото тримесечие на настоящата година са 186. Въпреки че има спад от около 1%, това е и категорията, в която постоянно са добавят нови рекламодатели и нови продукти и поддържа устойчив дял от 30%. Категорията се формира от 12 подкатегории, като първите две във вътрешната класация – „Хранителни добавки“ и „Лекарства без рецепта“ формират 78% от общия обем в категорията „Фармацевтика“:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

На втора позиция е категорията „Магазинна мрежа“, която нараства с 34% през първо тримесечие на 2021-ва спрямо същия период на 2020-та. Към традиционните вериги от магазини за хранителни стоки, черна и бяла техника и стоки за дома отчитаме засилено присъствието и на редица популярни онлайн магазини – Allegro Group (emag.bg и fashiondays.bg), About you, Vivre Deco, Answer.com, Eobuwie.pl (modivo.bg и obuvki.bg) и много други. Първата подкатегория „Търговски вериги“ от общо 6 в сегмента генерира 69% от обема. „Онлайн магазините“ отчитат най-висок ръст спрямо миналата година, но е важно да отбележим, че голяма част от тях бяха „преместени“ в този сегмент в началото на февруари 2021-ва година:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

На трето място в класацията на категориите е „Хранителни стоки“ с 12% дял от постигнатите GRP’s 30. През първо тримесечие на 2021-ва секторът отчита спад от 17% в сравнение с аналогичния период през 2020-та. През разглежданите периоди общо 30 подкатегории са били активни. Най-интензивно се рекламират продукти от подкатегория „Десертни блокчета“, а първите три подкатегории в сегмента формират едва 33% от общия обем:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

По подобие на фармацевтиката, категория „Козметика“ остава стабилна с минимален ръст от 1% на отчетените GRPs 30 и запазва четвъртата позиция. Интересно е да се отбележи, че в тази категория традиционно най-рекламираните продукти като шампоани и балсами за коса, продукти за устна хигиена и козметика за лице бележат спад, но той напълно се компенсира от активирането на две пасивни през последните години подкатегории – „Тоалетни сапуни и дезинфектанти“ и „Козметика за тяло“, и от ръста в подкатегория „Боя за коса“. Общо 16 продуктови подкатегории са активни през разглежданите периоди, а първите три представляват 55% от обема на категория „Козметика“:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

На пето място се нарежда категория „Напитки“. Това е една позиция по-нагоре, но като цяло отчетените GRPs 30 намаляват с 5% в сравнение с година по-рано. Динамиката в подкатегориите е голяма и силно се влияе от възможността хората да посещават заведения и да прекарват време извън дома. Категорията „Напитки“ е изградена от 12 подкатегории. Подкатегорията „Бира“ е безспорен лидер, следвана от „Газирани напитки“ и „Разтворимо кафе“. Трите водещи категории отчитат 73% дял от общия обем:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: януари-март 2020 г. и 2021 г.

През първо тримесечие на 2021 всички останали категории реализират 26% от общия за пазара обем на база показател GRPs 30 и отчитат спад от 6% спрямо същия период година по-рано. В категорията „Други“ сме обобщили данните за още 19 категории, които съдържат в себе си 82 подкатегории, отчели активност през анализираните периоди.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Кой телевизионен канал избрахме да гледаме в изборния ден?

Изборният ден винаги се е радвал на висок зрителски интерес, както от активните гласоподаватели, така и от хората, които не стигат до избирателните урни. Тази пролет Парламентарните избори предизвикаха водещите телевизии да се състезават в битка за зрителите през целия неделен ден. Интерактивни студиа, дискусии с актуални лица, политолози, социолози и силно присъствие на водещите бяха сред основните средства, с които националните телевизии се постараха да привлекат аудиторията. Към трите големи телевизии добавихме и телевизия 7/8. За да разберем коя от тях се справи най-добре, ви представяме графика с данни за достигнатия рейтинг по часови пояси сред населението на страната над 18 годишна възраст:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 04.04.2021 г.

Още от ранните сутрешни часове телевизиите проследяваха протичането на изборния ден. От графиката се вижда, че най-предпочитано е било съдържанието на информационните блокове на бТВ и Нова ТВ. В по-ранните часове между 07:00 и 10:00 бТВ води с лек превес пред основният си конкурент, но в часовете преди обяд 10:00-12:00 Нова ТВ се оказва по-гледаната. „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ 1 постепенно привлича аудиторията и успява да я задържи в часовете между 09:00 и 12:00 часа. Със „скок“ в рейтинга обедната новинарска емисия на бТВ се оказва най-предпочитана сред зрителите с право на глас. Въпреки, че каналът продължава с актуална информация на всеки кръгъл час, между 13:00 и 17:00 часа губи от аудиторията си, която се насочва към конкурентните ТВ канали. В следобедните часове интересът към развоя от изборите нараства и води до повишаване в гледаемостта на телевизия 7/8, която от 12:30 часа започва да излъчва на живо коментарно студио. Специалната изборна програма на бТВ с водещи Антон Хекимян и Светослав Иванов печели убедително във вечерните часове между 17:00 и 22:00 часа. Интересно е да отбележим, че след 22:00 часа БНТ 1 достига най-високият си рейтинг за деня и печели аудиторията. След 23:00 часа всички телевизии започват постепенно до губят вниманието на зрителите. Именно по това време съдържанието на Нова ТВ става предпочитано.

За да дадем по-пълна представа за предпочитанието на различните целеви групи в избoрния ден, изготвихме допълнителни графики. Предлагаме на по-любопитните да ги разгледат в галерията:

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Има ли промяна в зрителските навици по време на изолация?

В предходната статия екипът ни разгледа подробно промяната във времето, което прекарваме пред телевизора през различните етапи на изолация на седмична база. Основният извод, до който достигнахме е че телевизията става все по-чест избор за развлечение от хората. С цели 9% или с малко над 22 минути се увеличава среднодневното време, което цялото население на страната на и над четири годишна възраст отделя за телевизия през 2020 сравнено с 2019.

В настоящата тема даваме отговор на въпроса как е разпределено това „допълнително“ време за телевизия през различните етапи на деня. За да достигнем до него, сравнихме данните за рейтинга в целева група All 4+ по часове за осреднено за 2019 и за 2020:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2019-31.12.2020 г.

От графиката се вижда, че всички часови пояси през 2020 отчитат по-висок рейтинг спрямо 2019. Нормалният динамичен ден на работещите и учещите започва в ранните часове на деня, когато стартират и първите информационни блокове на водещите телевизии. През последната година тази тенденция се променя. Сериозният ръст в гледаемостта започва от 08:00ч и продължава през целия ден. Това е напълно логично, имайки предвид, че изолацията ни остави у дома и води до по-високи нива в гледането на телевизия именно през часовете, в които традиционно сме навън. С 12% се увеличава рейтингът на телевизионната програма през активната част на деня между 06:00 и 18:00ч. В прайм тайм слота, между 18:00 и полунощ, тази цифра спада до 5%, но този часови пояс остава най-гледаното време, респективно с най-висок рейтинг. Висок растеж отбелязват малките часове на денонощието, в които хората продължават да намират интересно съдържание за гледане. От отчетените данни се вижда, че средно с 13% расте общият рейтинг между полунощ и 06:00. Обяснение за това е различният ритъм, който следва ежедневието на хората в изолация. Дистанцията от околния свят и дългият престой у дома ни карат да сливаме часовете на работа и почивка и изострят желанието ни да сме постоянно „включени“ за настъпващите промени отвън.

Пандемията, ограничените възможности за забавление извън дома и работата от вкъщи водят след себе си не само до по-дълго застояване пред телевизора, но и до повече хора, които запълват времето си пред малките екрани. За да проследим в каква степен телевизията печели различните групи от аудиторията в различните часове на деня, предлагаме на вашето внимание следната графика:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2019-31.12.2020 г.

Анализирахме аудиториите по основни признаци като пол, тип населено място и икономическа активност. За да разберем каква е настъпилата промяна в консумацията на телевизия в различните части на деня, сравнихме достигнатия рейтинг от всяка група в конкретния часови слот през 2020 спрямо 2019.

Както вече стана ясно, дневният часови пояс бележи висок скок в гледаемостта най-вече при хората, които пандемията задържа у дома – икономически активната част от населението. Това обстоятелство влияе силно и на хората, населяващи столицата и в по-малка степен на живеещите в провинцията.

Телевизионната програма през деня е считана за по-интересна от женската аудитория, при която достигнатият рейтинг в диапазона между 06:00 и 18:00 расте с 13%.

Часовете в прайм-тайм, между 18:00 и 24:00 часа, по традиция се радват на най-висок зрителски интерес. И в този пояс резултатите в групата на икономически активните са с най-висок ръст – 8%. Тенденцията се запазва и за хората от София, но към тях се прибавят и хората от селата, които намират повече интересно съдържание в прайм-тайм през 2020 спрямо 2019. Предаванията в този часови диапазон се оказват по-харесвани и от дамите в сравнение с мъжете.

Малките часове на денонощието често биват пренебрегвани като време, в което хората са вече наситени от към информационно съдържание. През 2020 това твърдение се оспорва от цифрите, които показват голям ръст на рейтинга в часовете след полунощ. И тук групата на икономически активното население е с най-високи резултати, за разлика от икономически неактивното, чийто рейтинг също расте, но в по-умерени граници. Наложената изолация оказва най-силно влияние върху хората от столицата, които удължават в най-голяма степен телевизионния си ден. Интересно е да отбележим, че този часови пояс води до по-висок интерес сред мъжката аудитория в сравнение с жените. Ако програмата през активната част на деня е предпочитана от дамите, то предаванията след полунощ привличат в най-голяма степен мъжете и в тяхната група рейтингът расте средно с 14%.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Как се променя времето, което отделяме, за да гледаме телевизия?

През изминалата година обществото ни се сблъска с вируса на Covid-19. С обявяването на първите случаи на заразната болест в страната започнаха редица промени в ежедневието на хората. Носенето на предпазни средства, постоянната дезинфекция и социалната дистанция се настаниха трайно в живота ни. Времето прекарано в офиса или с приятели навън се замениха с домашната изолация. И ако в началото нагласата бе, че строгите мерки за определен период от време ще спрат разпространението на болестта, то с напредването на времето осъзнахме, че трябва да продължим живота си с присъствието на вируса сред нас. Това се отрази във всички аспекти на нашето ежедневие. Едни от първите промени, които забелязахме, са в потребителските навици и медийната консумация. Часовете, прекарани у дома се увеличиха, а това допринесе за нарастване на времето, което прекарваме пред екраните на мобилните устройва, компютрите и телевизорите. За да добием количествена представа, сравнихме среднодневната продължителност на гледане на телевизия по седмици за 2019-та, 2020-та и 2021-ва към 28-ми март:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.01.2019-28.03.2021 г.

Данните на графиката са за целева група All 4+ (цялото население на страната на и над 4 годишна възраст). В първите седмици на 2020-та средната продължителност на гледане на телевизия се движи близо до стойностите от предходната година.

В началото на март информацията за разпространението на Covid-19 превзема световните новини и още от десета седмица интересът към телевизионното съдържание започва да расте.

Единадесета седмица е белязана от официалното обявяване на първия „локдаун“ в България и постоянните извънредни емисии с информация за случващото се в страната. Новинарските блокове стават неделима част от телевизионното съдържание за всеки. Желанието за информираност продължава да бележи висок ръст още няколко седмици, до момента, в който зрителското внимание се насища и следва по-умерен темп на растеж сравнено с 2019-та.

Въпреки че през летните месеци ситуацията с разпространението на вируса изглеждаше овладяна, много хора подхождат предпазливо и продължават да прекарват повече време в домовете си. Това ясно си проличава на графиката, при която наблюдаваме постоянен ръст спрямо летните месеци на 2019-та.

Стартирането на есенните телевизионни формати връща отново аудиторията пред екраните на телевизорите. Към традиционния ръст в гледаемостта влияние оказва и влошаващата се обстановка във връзка с Covid-19 в страната, която оставя отново учениците и голяма част от работещите у дома.

Последвалият втори „локдаун“ също води до очакван ръст на времето прекарано пред телевизионните екрани, но този път в по-умерени граници. Първите седмици на декември съвпадат с най-строгите наложени мерки в страната, както и с финалните епизоди на популярните ТВ формати. От графиката ясно си проличава, че комбинацията задържа зрителското внимание и достигнатият ръст на седмична база е сред най-високите след обявяването на първият „локдаун“.

Важно е да отбележим, че през 2020-та среднодневната продължителност на гледане на телевизия от цялото население на страната на и над 4 годишна възраст се увеличава с 9% спрямо 2019г и достига малко над 271 минути средно дневно (повече от 4 часа и половина).

Описаната тенденция е в синхрон със световната, според която бавно и постепенно се увеличава времето, прекараното от зрителите пред екрана на телевизорите, но за големия ръст на годишна база силно влияние оказва и появата на Covid-19 и наложената от вируса изолация. Тенденцията на ръст продължава и в началото на 2021-ва. Въпреки че седмиците около обявяването на третия локдаун на 22-ри март 2021-ва година не бележат миналогодишните високи стойности, аудиторията продължава да отделя повече време за телевизия – 16% повече в сравнение със същия период, година преди Covid-19.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.