Ключови изводи във връзка с публикуваните от НСИ статистически данни за населението на България през 2020 г.

В началото на април НСИ публикува годишните си статистически данни за демографските процеси в страната през 2020 г. Данните за изминали години винаги се радват на висок интерес, заради тенденциите, които очертават. Познанието на общата конюнктура в страната помага при анализа на потребителите и средата, в която е поставен бизнесът. В настоящата тема събрахме основни ключови моменти от актуалните данни, чието въздействие анализирахме с помощта на графики.

Една от основните тенденции, която се задълбочава и през 2020-та, е за намаляващото и застаряващо население на страната. Към края на годината населението на България наброява 6 916 548 души, което означава спад с 0,5% спрямо 2019 г. За сравнение, населението в Европейския съюз расте с 0,2% през 2020-та. Децата на възраст под 15 години представляват 14,4% от общото население. Хората в трудоспособна възраст между 15 и 64 години са 63,8%, а тези на и над 65 годишна възраст съставят 21,8% от нацията. През 2020-та най-голям спад регистрира икономически активното население – минус 0,7%, както и децата на възраст под 15 години – минус 0,3%. Броят на хората в най-възрастната група се запазва относително близък до числеността им през 2019-та, но делът им спрямо другите две групи се вдига с 0,1%. На графиката представяме динамиката в различните възрастови групи през 2020-та спрямо 2019-та година:

Източник: НСИ. Период: 2019-2020 г.

На следващата графика е отбелязана средната възраст в България за последните 20 години:

Източник: НСИ. Период: 2000-2020 г.

Изминалата 2020-та е поредната година, в която се вдига средната възраст на населението в страната. Към 31.12.2020 тя достига 44 години. Проблемът със застаряването е актуален в цялата общност в ЕС – през 2018-та средната възраст достига 43,1 години, а към 2050-та се очаква да е 50 години.

През 2020 делът на жените достига 51,6%, което е с 0,1% повече в сравнение с 2019 г. На 1,000 мъже се падат 1,065 жени. Числеността на мъжете до 54 годишна възраст преобладава над броя на жените. Друг интересен момент от актуалните статистически данни е възрастовата структура при мъжете и жените. Очертаваща се тенденция е с нарастване на възрастовата граница да се увеличава броят и относителният дял на жените. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Една от причините за това е по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската продължителност на живота сред тях. През изминалата година най-голям брой мъже е имало на възраст между 30 и 54 години, а при дамите горната граница расте до 74. В сравнение с 2019-та най-голям прираст и при двата пола има във възрастовата група между 45 и 54 години. Най-голям спад и при мъжете, и при жените отчита групата между 25 и 29 години. Следващата графика изобразява процентното разпределение между различните възрастови интервали при двата пола:

Източник: НСИ. Период: 2020 г.

Друга демографска отличителност на страната ни е концентрацията на населението в градовете и обезлюдяване на малките населени места. Към 31.12.2020 броят на хората, живеещи в градове достигат 72,9%, а тези в селата – 27,1%. Шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, са с население над 100,000 души и в тях живеят 35% от населението на страната:

Източник: НСИ. Период: 2019-2020 г.

Интересен факт е, че през изминалата година спрямо 2019 г. с 53,9% се вдига вътрешната миграция в страната:

Източник: НСИ. Период: 2010-2020г.

197 242 души са сменили населеното място, като повече от половината от тях са предпочели живота на село пред този в града – 108 085 души. Тази тенденция ясно проличава и от данните в представената по-горе таблица, според които от шестте най-големи града си отиват средно 2% от населението им. 2020-та е първата година през последните десет, в която се забелязва по-голяма вътрешна миграция към селата спрямо тази към градовете. Основната причина за това може да търсим в появата на Covid-19 изолацията и възможността за работа от разстояние, които пандемията наложи. Най-висока е миграцията по направлението „град – село“ (48.4%). Следва миграцията по направлението „град – град“ (29.9%) и „село – град“ (15.3%). С най-нисък дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 6.4%.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.