Категория: Статистика и обзорни статии

През 2021 г. бяхме свидетели на редица интересни телевизионни формати и събития. Водещите телевизии инвестираха в шоу програми и български сериали. Не липсваха завладяващи спортни събития и сериозни теми за дискусия в телевизионния ефир, като парламентарните и президентските избори. На следващата графика са отразени аудиторните дялове на телевизионните групи през 2020 г. и 2021 г.:

И през двете години групата на NBG привлича най-много аудитория с богатото си портфолио от канали, предлагайки разнообразно телевизионно съдържание на своите зрители. През 2021 г. NBG се допълни с нов ТВ канал – Nova News, който постепенно запълни програмата си със собствена продукция и спечели своя лоялна аудитория. На втора позиция са каналите на основния конкурент BMG. Групата губи от своето портфолио детския канал Cartoon Network, който от началото на 2021 г. официално се представлява от TSH. През 2021 г. държавната ТВ група БНТ забележимо увеличава своя аудиторен дял, за което заслуга имат Европейското първенство по футбол, летните олимпийски игри, а също така изборите за парламент и президент през годината. Достойно се представят и каналите на TSH, които през 2021 г. добавиха още детски канали към своето портфолио – Cartoon Network, Duck TV и Boomerang.

Аудиторните дялове са сбор от постигнатите резултати на всеки един ТВ канал, представляван от групите през разглежданите години. Резултатите по канали представяме в табличен вид. Първата анализирана група е БНТ:

През 2021 г. БНТ увеличава своята аудиторията най-много от всички ТВ групи. Всички канали на държавната група бележат растеж през изтеклата година, а БНТ 3 расте най-много, тъй като успоредно с БНТ 1 излъчваше голяма част от мачовете от европейското първенство по футбол и летните олимпийски игри в Токио.

Следващата таблица е представя данните за каналите от групата на BMG:

Вече споменахме, че през 2021 г. Cartoon Network е част от портфолиото на TSH. Отпадането му, както и по-слабите резултати на основния канал bTV и нишовия bTV Action са в основата на общия спад на групата. През 2021 г. bTV излъчи нови сезони на „Гласът на България“, „Фермата“, „България търси талант“, „Мастър шеф“ и българските сериали „Съни Бийч“ и „Белези“. Заглавията са добре познати на аудиторията и успехът им е доказан във времето, но намаляващият аудиторен дял говори за тяхното изчерпване. Още в края на миналата година bTV стартира излъчването на „Стани богат“, от средата на февруари ще обогати програмата си с изцяло нов реалити формат – „Ергенът“, както и с новия сезон на надпреварата „Сървайвър“, излъчван за последно през 2014 г. Дали промяната ще върне изгубените и ще привлече нови зрители, предстои да разберем.

NBG е групата с най-голям аудиторен дял през 2021 г., но и е групата, която представлява най-много ТВ канали – 17 канала, покриващи разнообразно съдържание и зрителски интереси и 7 специализирани спортни канала с платен достъп:

Въпреки общия аудиторен ръст на групата през 2021 г., основният канал Nova TV бележи спад през изминалата година. Аналогично на основния конкурент bTV, медията излъчи популярни и добре познати формати като „Игри на волята“, „Маскираният певец“, „Един за друг“, „Като две капки вода“ и българските сериали „Откраднат живот“, „Братя“ и „Пътят на честта“. Съвместно с БНТ излъчи мачовете от европейското първенство по футбол. Също така, през 2021 година обогати съдържанието си със „Забраненото шоу на Рачков“. Въпреки пъстрата и наситената програма, каналът приключи годината със спад в аудиторията. Почти всички нишови канали привличат повече зрители през 2021 г., което е и причина за доброто представяне на групата като цяло.

За финал на краткия обзор ви представяме резултатите на каналите от групата на TSH:

През отминалата 2021 година Канал 3 спря своето излъчване, a TSH изгуби втория си по големина на аудиторията ТВ канал. За сметка на това привлича три нови детски канала – Cartoon Network, Duck TV и Boomerang. В резултат на промените групата приключва годината с общ ръст на аудиторията от 13%. В края на 2021 г. медията анонсира предстоящо добавяне на още един спортен канал, ориентиран към мъжката аудитория – Auto Motor und Sport TV.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Всяка година екипът на ГАРБ провежда представително проучване за структурата, медийното потребление и техническата обезпеченост на домакинствата в страната. Използваният метод за събиране на данни е структурирано face-to-face интервю, а задаваните в него въпроси са предварително съгласувани с експертите в областта. Получените данни се претеглят в съответствие с оценките на НСИ за населението на страната към м. декември 2020 г., гарантират представителност и се използват при ежегодната актуализация на структурата на пипълметричния панел.

В настоящата тема обръщаме внимание на някои акценти от този доклад. Първата графика визуализира количеството телевизионни приемници в домакинствата в страната с данни за последните три години:

Най-голям процент от домакинствата в страната притежават един телевизор в дома си, следвани от тези с два. Общо 98.4% от домакинствата ползват телевизор, 0.4% гледат телевизия онлайн и 1.2% изобщо не гледат телевизия. През 2021-ва година леко намалява делът на домакинствата с един ТВ приемник и това е за сметка на увеличения брой приемници, а също така и на домакинствата, които не притежават телевизори.

По отношение типа на приемания телевизионен сигнал най-разпространен е платеният сателитен сигнал (37.5%), следван от кабелен сигнал (1% аналогов и 31.4% цифров), IPTV сигнал (23.3%), ефирен сигнал (5%) и свободен сателитен сигнал (1.1%). Домакинствата със смесен сигнал са 0.7%. За последните три години делът на домакинствата с IPTV се е удвоил, отнемайки дял от всички останали възможни начини за приемане на телевизионен сигнал:

Друг интересен акцент от изследването е проследяването на промяната в типа абонамент, който ползват домакинствата. Данните показват, че най-голям процент от тях избират стандартен абонамент (62.8%), следвани от тези с разширен (15.2%) и икономичен (7.5%). Останалата част от респондентите (14.5%) не знаят или не са абонати на платена телевизия. Впечатление прави, че намалява делът на домакинствата, които не ползват платена абонаментна услуга за телевизия. Намалява и делът на потребителите на икономичен абонамент.

Честота на гледане на телевизия при хората над 18 годишна възраст в страната е друг интересен акцент в проучването:

Данните показват, че 92.8% от анкетираните ежедневно гледат телевизия, а 5.1% от тях посягат поне веднъж седмично към дистанционното управление. Въпреки, че през 2021 г. процентът на хората, които всеки ден отделят време за телевизия намалява в сравнение с 2020 г., нивото им остава над това за 2019 г. Разглеждайки данните е необходимо да отчетем и особеностите на 2020 г., през която появата на Covid затвори голяма част от хората в домовете им и това доведе до увеличено потребление на телевизия.

Натовареното ежедневие често принуждава телевизионните фенове да прибягват към т.нар. отложено гледане, което им позволява да превъртат до 7 дни назад програмата на голяма част от ТВ каналите с лекота и да избират само най-интересното за тях съдържание. Графиката илюстрира процента на домакинствата, които разполагат с тази услуга:

Все още остава висок делът на домакинствата без възможност за отложено гледане на телевизия – 57.8%, но опцията за превъртане назад на програмата на ТВ каналите е налице и вече над една четвърт от домакинствата я ползват в своето ежедневие.

През последните две години, белязани от присъствието на Covid, хората прекарват повече време у дома и често прибягват към телевизията, като източник на информация и забавление. Как това се отрази на местата извън дома, на които гледаме телевизия, показва следващата графика:

И през трите разглеждани години най-голям процент от анкетираните споделят, че не гледат телевизия извън дома. След появата на Covid този процент се увеличава още повече за сметка на хората, които гледат телевизия дори докато са на гости, в заведение/клуб, на работното място или някъде другаде.

Прочуването предоставя информация и за много други сфери от нашето ежедневие, например: какви чуждоезични канали без превод на български език се гледат и колко често, използване на интернет у дома, кои са допълнителните ТВ услуги, ползвани от домакинствата, употреба на смартфоните извън разговорите, как респондентите прекарват свободното си време у дома и извън дома и т.н.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Всеки месец НСИ публикува актуални данни за ключови за българската икономика индикатори. Тези стойности служат за ориентир на всички участници в икономическата конюнктура на страната. Сами по себе си техните стойности дават информация за състоянието, в което се намира икономиката, но сравнени със стойностите на други пазари, дават оценка за развитието на страната. В настоящата тема разглеждаме три важни икономически фактора за България, сравнени със средните стойности за ЕС. Първата графика е на тримесечна база и показва процентната промяна, която настъпва в БВП на България и ЕС, в сравнение с предходния период:

Анализираният период започва в годината преди появата на Covid19 и продължава до последно публикуваните официални данни за Q3 2021 г. До края на 2019 г. трендът и в двата случая е положителен до момента, в който Covid19 официално се появява на територията на ЕС. В България негативите от появата на световната пандемия идват с леко закъснение и спадът в БВП се усеща най-осезаемо през второ тримесечие на 2020 г. Именно в този период се наблюдават най-висок спад на БВП както за България, така и за ЕС. С отминаването на първата вълна от пандемията икономиките отново набират скорост, приспособяват се към новата действителност и БВП бележи солиден ръст през трето тримесечие на 2020 г. Следва период до края на трето тримесечие на настоящата година, в който европейската икономика започва да се възстановява и да отчита ръст на БВП. В България ръстът в БВП се отбелязва със закъснение – едва в последния тримесечен период.

Друг ключов икономически фактор, който разглеждаме е нивото на инфлацията:

Цифрите на графиката отразяват промяната в инфлацията по месеци в сравнение с година по-рано и служат за ориентир на това с колко поскъпва животът в България и средно за ЕС. Най-върхови нива – над 3%, достига инфлацията в България в края на 2019 г. и началото на 2020 г. С обявяването на първото извънредно положение през март 2020 г. инфлацията започва да спада като достига стойности близки под 1%. До ноември 2020 г. средните стойности на инфлацията за ЕС са по-ниски от тези за България и регистрират най-ниското си ниво, а именно 0,2%. От декември 2020-та до момента инфлацията започва трайно да расте и в края на наблюдавания период в България нивото ѝ вече надхвърля средното за ЕС, достигайки 5,2%.

На следващата графика показваме стойностите, които достига коефициентът на безработица в страната и ЕС:

Първото нещо, което прави впечатление от данните е, че коефициентът на безработица в България е по-нисък от средната стойност за ЕС през целия разглеждан период. До м. март 2020 г. нивата му за страната се запазват около и малко над 4%, но рязко се увеличават от м. април, когато започват да се усещат последиците от извънредната обстановка. Подобна е ситуацията и в кривата за ЕС, която започва да расте след появата на Covid19 и последвалите рестриктивни мерки в цяла Европа.  За разлика от растящата безработица в ЕС, в България през топлите летни месеци традиционно нивото започва да спада и се запазва сравнително стабилно до началото на зимните месеци – малко над 5%. През м. февруари страната достига нов пик от 6% безработица. Средното ниво за ЕС също намалява през настоящата година и в края на наблюдавания период се приближава до размера си от преди пандемията.

Положителните стойности на БВП през трето тримесечие на 2021 г., както и намаляващият коефициент на безработица са предпоставки за позитивна прогноза за икономическата среда в България и ЕС. От друга страна рекордните нива на инфлация в страните членки от ЕС водят до предпазливост в инвестициите и прецизно планиране на разходите сред участниците в икономиката.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Една от отличителните характеристики на демографската обстановка в България през последните години е застаряването на населението. Данните показват постоянен растеж на групата от хора на възраст над 65 години. От Евростат отчитат че, за последните 20 години процентът на хората над 65 години в България е нараснал от 16,3% на 21,9%, което представлява 34%-ов ръст. Данните за страните от ЕС също показват подобна тенденция. През 2021 г. хората над 65 години достигат 20,9% от общото население на страните членки на ЕС, което е 32% над отчетеното през 2001 г. На графиката са представени цифрите за страната и ЕС от 2001 г. до настоящата година, както и прогноза за развитието на групата до 2030 г.:

През всички разглеждани години делът на възрастовата група А 65+ в България надвишава средните стойности за ЕС, като в края на разглеждания период се очаква процентите да се изравнят и България да е в унисон със средната стойност за страните от ЕС.

От данните на графиката можем да направим извод, че тенденциите в страната и ЕС за групата на застаряващото население до голяма степен съвпадат. На следващите графики разглеждаме какви са спецификите в начина на живот на възрастните хора в България и ЕС:

Първата група от графики е посветена на условията за живот. Едно от неудобствата, пред които се изправят хора от всички възрасти е обитаването на пренаселени домове, в които личното пространство не достига. 44% от населението в България на възраст между 18 и 64 години споделят, че живеят в подобни условия. Процентът при застаряващото население над 65 години спада до 16%, но остава висок в сравнение с данните за същата група от хора в ЕС – 7%. Друг проблем, с който се сблъскват възрастните хора е отоплението на домовете им през студените месеци от годината. Над половината от хората над 65 години в България, които живеят сами, споделят, че нямат възможност да поддържат адекватна температура в домовете си. Домакинствата с двама представители от тази група се справят по-лесно с проблема и отговорилите положително спадат до 33,9%. За сравнение цифрите за ЕС са 9,9% за домакинствата с един представител на групата и 5,9% за домакинствата с двама.

Втората група от графики дава информация за това как хората над 65 години определят здравословното си състояние и колко от тях остават физически активни. Данните за България показват, че 22% от жените над 65 считат здравословното си състояние за добро или много добро. Този процент расте при мъжете и отговорилите положително сред тях са 30,4%. За разлика от България, хората в ЕС оценяват по-високо здравословното си състояние и при двата пола – 37,9% от дамите и 43,5% от мъжете. Интересно е да споменем, че процентът жени и мъже на възраст между 65 и 74 години практикуващи поне 3 часа физическа активност на ден е почти изравнен. Все пак превес във физическото натоварване имат мъжете, от които 36,1% са потвърдили, че влизат в описаната група. Данните за ЕС показват по-висока средна физическа активност сред населението на страните членки.

Третата група от графики представят какъв процент от наетите работници са сред застаряващото население, както и какъв процент от тях са на ръба на бедността. 4,5% сред жените продължават да работят и след навършване на 65 години, а при мъжете процентът е два пъти по-висок – 9,4%. През настоящата година според условията за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, жените могат да се пенсионират при достигане на 61 г. и 8 м., а мъжете – при достигане на 64 г. и 4 м. Средните цифри за страните от ЕС показват, че на по-малко хора от тази възрастова група им се налага да работят.

Дясната графика показва, че 34,6%  от хората над 65 години в България се намират на прага на бедността. За сравнение, в ЕС хората, които изпитват финансова нестабилност на тази възраст са едва 16,1%. В подобна ситуация се намират и хората на възраст между 25 и 64 години. Ако в данните за двете групи за ЕС разликата по между им е почти изравнена, то в България два пъти повече хора над 65 години страдат от бедност в сравнение с по-младата, икономически активна група хора.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

В настоящата статия ще предложим на вашето внимание кратък анализ на рекламните блокове в ТВ каналите. В много от случаите зрителите възприемат негативно рекламите, тъй като се прекъсва преживяването с избраното съдържание, а връщането към предаването обикновено отнема цяла вечност. В същото време, рекламата е един от основните източници за приходи на телевизиите и финансов ресурс, подпомагащ създаването на качествена телевизионна продукция.

Анализът обхваща данни за първите девет месеца на годината. На първата графика сме визуализирали среднодневното време в минути, през което ТВ каналите излъчват търговска реклама:

bTV и Nova TV са двете най -гледани частни телевизии и не е изненада, че излъчват най-много реклама – средно на около 3 часа и 20 минути от ефирното време е посветено на рекламни послания. БНТ1,  заедно с нишовите канали в държавната ТВ група, са с най-кратки прекъсвания за реклама. Този факт е съвсем логичен, тъй като медията се субсидира от държавата, принудена е да се съобразява с рестрикции при продажбата на рекламното време, ценовата ѝ политика никак не е гъвкава и в резултат рекламата е скъпа. Рекламата в нишовите канали варира в широк диапазон, като може да се обобщи, че в детските канали тя е най-малко. Една от причините за по-краткото ефирно време, отделяно за реклама в детските канали, са ограниченията, налагани от самите собственици, както и регулациите, на които подлежи рекламата, насочена към децата.

Средната продължителност на рекламен блок и вариациите през месеците е друг интересен анализ. На графиката сме показали осреднени данни само за трите основни канали, както и средна стойност за всички, включени в анализа:

За разлика от предходната графика, на която се вижда, че bTV излъчва най много реклама средно на ден, то от втората графика е видно, че Nova TV е лидер по средна продължителност на рекламните блокове с малко над четири минути средна продължителност. Този факт не е изненада, тъй като съгласно отчетените от GARB данни за анализирания период в bTV са отчетени 15,565 прекъсвания за реклама спрямо 13,160 прекъсвания в Nova TV, или 18% повече.

На следващата графика визуализирахме средната продължителност на рекламен блок през различните части на денонощието:

До излъчването на централните новинарски емисии на bTV и Nova TV в 19:00 часа, безспорен лидер по средна продължителност на рекламен блок е Nova TV. В прайм тайм и през нощта bTV поема лидерската позиция от своя основен конкурент.

Продължителността на рекламните блокове оказва влияние и върху способността да се задържи аудиторията, преди тя да е загубила търпение и да превключи канала в търсене на по-интересно съдържание. По-кратките прекъсвания за реклама са по-ефективни и не отегчават зрителите. На следващата графика представяме разпределението на рекламните блокове според тяхната продължителност:

Ако обобщим данните за всички ТВ канали, то 82.2%  от всички прекъсвания за реклама са със средна продължителност до 4 минути, в диапазона между 4 и 6 минути са 15.5% от рекламните блокове, а 2.4% са с продължителност над 6 минути. BNT 1 е безспорно каналът, в който преобладават кратките прекъсвания за реклама – 93% от рекламни блокове са продължителност до 2 минути. Nova TV е каналът с най-висок дял на дългите рекламни блокове – 21% от рекламните блокове са продължителност между 6 и 8 минути.

Завършваме обзора с обобщени данни за първите девет месеца на годината за трите основни канала и общо за всички телевизионни канали, за които е наличен програмен и рекламен мониторинг:

Среднодневният брой реклами, излъчвани в ТВ каналите е 306, но тази бройка варира в широк диапазон. Най-малко е количеството реклами в ТВ каналите на държавната БНТ. bTV е каналът, който ни облъчва с най-много рекламни клипове ежедневно и най-често прекъсва програмата си за реклама.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

И през 2021-ва, водещите телевизии – бТВ и Нова ТВ, не изневериха на своята традиция и стартираха едни от най-силните си предавания за годината още в началото на м. септември. В битката за зрителски интерес се състезават, както български сериали с добре познати актьори, така и световноизвестни формати с впечатляващи участници. В настоящата статия анализираме представянето на първите епизоди на всяко едно от актуалните заглавия в различни аудитории според възрастта, населеното място и пола. Изготвихме две отделни графики, разделяйки ги по жанр:

Илюстрирани са резултатите от първите епизоди на развлекателните програми в ефир. Най-висок рейтинг сред младата аудитория на възраст между 4 и 17 години (А 4-17) постига музикалното предаване на бТВ – „Гласът на България“, което дава шанс на талантливи гласове да се издигнат до голямата сцена. Хората на възраст между 18 и 49 години (А 18-49) проявяват най-силен интерес към излъчения на 4 септември пилотен епизод на „Игри на волята“ в ефира на Нова ТВ. Предаването има състезателен характер, а в ролята на негови водещи отново влизат добре познатите актьори Ралица Паскалева и Димо Алексиев. Другите две предавания, които успяват да привлекат вниманието на аудиторията от тази група, са „Гласът на България“ и развлекателната продукция на Нова ТВ „Забраненото шоу на Рачков“, които се излъчиха паралелно на 12 септември. От данните на графиката се вижда, че „Гласът на България“ е лидер сред по-голяма част от анализираните аудитории и завладява, както младежката аудитория, така и тази на хората над 50 годишна възраст, достигайки рейтинг от 18,6%.

Анализираме и влиянието на населеното място върху зрителските интереси, като за целта разглеждаме аудиторията в три отделни групи – живеещи в София, в градовете и в селата. Видно е, че живущите в столицата са почитатели на музикалните формати „Маскираният певец“ (12,0%) и „Гласът на България“ (11,1%). Градското население също е привлечено от осми сезон на „Гласът на България“ (13,0%), но освен него високи резултати постигат и пилотните епизоди на „Забраненото шоу на Рачков“ (11,0%) и „Игри на волята“ (10,5%) от ефира на Нова ТВ. Излъченият на 11 септември първи епизод на „Фермата – време за пробуждане“ е най-гледаната продукция сред живущите в селата (14,2%).  Близък до този резултат е и музикалното риалити – „Гласът на България“ (14,0%) излъчено по бТВ.

Последният критерий, по който разглеждаме аудиторията на развлекателните ТВ програми е полът. Жените са по-големи фенове на телевизията и традиционно прекарват повече време пред малкия екран. Най-гледаното от дамите  сред анализираните предавания е „Гласът на България“ – 14,4%, но високи резултати достигат и другите формати. Мъжката част от аудитория е по-трудна за привличане пред екрана. От излъчените пилотни епизоди предпочитан и за тях се оказва „Гласът на България“ с рейтинг от 11,3%, а поредният седми сезон на „Фермата“ е второто най-гледано заглавие, което привлича мъжете с 9,6% рейтинг.

В борбата за зрителски интерес се включват и българските сериали, които за поредна година са задължителна част от програмната схема на Нова ТВ, а в последните две години и от тази на бТВ. През „Есен 2021“ Нова ТВ залага на познати заглавия като „Братя“, „Пътят на честта“ и „Ол инклузив“. На 20 септември от 18 ч. бТВ стартираха излъчването на нов комедиен сериал „Татковци“, който подмени излъчваните в този часови сегмент турски сериали.

Младежката група А 4-17 е заинтригувана от комедията „Ол инклузив“ (3,8%), която в четвъртия сезон отново ни пренася на морския бряг с приятелските семейства Чобанови и Сиромашки. Близък до този резултат постига и първи епизод от криминалната сага „Братя“ – 3,0%. Аудиторията на възраст между 18 и 49 години показва най-изявен интерес към сериалите на Нова ТВ – „Ол Инклузив“ (8,7%) и „Пътят на честта“ (8,2%). Голяма част от хората в тази група са икономически активни и ниските резултати, които постигат „Татковци“ по бТВ (2,7%) не са учудващи, имайки предвид часът на излъчване. Началният час на излъчване не е проблем за населението над 50 годишна възраст, в която сериалът отчита 8,5%. Традиционно тази група се характеризира с висок интерес към телевизията.

Интересно е да отбележим, че „Братя“ постига най-висок рейтинг сред живущите в столицата и селата, а „Ал инклузив“ отбелязва на-висок рейтинг сред градското население.

От данните на графиката става ясно, че лекият и развлекателен характер на „Ол инклузив“ се приема еднакво добре, както от дамите, така и от мъжете. Пилотният епизод на сериала достига най-високи резултати и сред двете групи, изпреварвайки комедийното заглавие на бТВ – „Татковци“ и криминалните сериали в ефира на Нова ТВ.

Както през всеки телевизионен сезон, така и през настоящата есен първите излъчвания на новите продукции са желани и очаквани от зрителите. Новите програмни схеми са в ход и първите прогнози са вече факт. Остава да проследим дали те ще оправдаят зрителските очаквания и ще продължат да поддържат интереса към себе си.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Изборът на козметика е част от ежедневието на всеки. Ето защо продуктите от тази категория присъстват целогодишно в ефир. Жизненият цикъл на средствата за лична хигиена и грижа е относително кратък и това предполага, че производителите им трябва постоянно да внасят иновации и модерен облик на стоките си, за да се борят с изострената конкурентна среда. Един от основните признаци, който влияе върху потребителското решение за покупка на този вид стоки е разпознаваемостта на марката. За да си осигурят популярност сред морето от сходни продукти, големите козметични рекламодатели използват широк медиа микс, като присъствието в телевизия е задължително условие за успех. Резултатите, които постигат участниците в „Козметика“, осигуряват на категорията челна позиция година след година. Представяме ви дяловете на десетте най-големи компании в сферата спрямо постигнатите от тях GRP’s 30 в целева група, включваща всички на възраст между 25 и 54 годишна възраст (А 25-54):

Всички анализирани рекламодатели присъстват на графиката с резултатите само и единствено от ТВ активностите на козметичните си брандове. Така например, лидерът Procter & Gamble е активен с търговски марки в категориите козметиката, битовата химия и фармацевтиката, но за целите на анализа са взети предвид единствено продуктите, спадащи към „Козметика“.

За да добием по-точна и ясна представа за топ рекламодателите в категорията и за разместването им, изготвихме таблица със сравнение на GRP’s 30” за периода януари-август на настояшата 2021-ва година спрямо релевантния период на предходната 2020-та година:

През 2021 г. Procter & Gamble запазва първа позиция в класацията, но цифрите показват, че достигнатите GRP’s 30 са с 12% по-малко. Този спад се дължи на по-слабата телевизионна подкрепа, която оказват на наложили се вече марки като HEAD & SHOULDERS, PANTENE, ALWAYS и NATURELLA. На второ място откриваме добре познатия на всички козметичен гигант L’oreal, който през настоящата година успява да запази позицията си благодарение на 11% ръст в достигнатите GRP’s 30. През 2021 г. компанията залага на по-силно телевизионно присъствие на продуктите си от сегмента „Декоративна козметика“, както и на луксозните си парфюми. За периода януари-август 2021 г. Ficosota Syntez регистрира най-голям ръст сред рекламодателите в категорията – 40%. Този растеж не е случен, тъй като през настоящата година компанията залага на по-силно телевизионно присъствие на козметичните си брандове, като например серията продукти ТЕО, пред тези от битова химия (SEMANA, EXO, ТЕО-перилен препарат, SAVEX). Без съществена промяна в постигнатите GRP’s 30, но с позиция по-надолу откриваме Beiersdorf. 2021-ва година предложи интересни спортни събития от световна величина, които привлякоха мъжката козметика в ефир.  Такъв е случаят с  продуктите NIVEA MEN, които за разлика от предходната година, през 2021 г. лансираха мъжката си серия от продукти в телевизия. Без промяна в позицията, но с 12% спад Glaxo Smith Kline се задържа в средата на класацията. Комуникацията на компанията в категория „Козметика“ е представена предимно от продукти в сегмента „Устна хигиена“ – AQUAFRESH, PARODONTAX, SENSODYNE и COREGA. Друг рекламодател, чийто ръст в резултатите (23%) го отвежда позиция по-напред е Unilever. Продуктите с по-интензивно телевизионно присъствие са дезодорантите REXONA и DOVE, както и душ-геловете от същата търговска марка – DOVE. Представянето на друг утвърден рекламодател – Henkel, го отвежда позиция надолу, въпреки че компанията запазва без промяна резултатите си в телевизия. В класацията на топ 10 присъства и българският рекламодател Aroma Cosmetics. През 2021 г. компанията включва в телевизия и серията си дезинфекциращи продукти „Чисто за деца“. С позиция по-надолу, в сравнение с 2020 г., откриваме Natur Product. Това се дължи на факта, че през настоящата година компанията регистрира 10% спад на постигнатите GRP’s 30. Със спад в резултатите към момента се характеризира и представянето на Hayat – минус 20%. Една от основните причини за това е по-ниската телевизионна активност на пелените MOLFIX, марка на Hayat. Интересно е да се спомене, че делът на категория „Други рекламодатели“ нараства и за първите осем месеца от годината достига 24,3%. През настоящата година телевизионна комуникация стартират BULEKO 2000 (ELVI), MOROCCANOIL, RUBELLA, THE HIMALAYA DRUG COMPANY (HIMALAYA, пасти за зъби).

Като заключение на анализа, можем да споделим, че динамиката в представянето на рекламодателите от категория „Козметика“ се дължи основно на промяна в интензитета, с който подкрепят добре познатите си брандове. Появата на COVID през март 2020 г. доведе след себе си до редица промени в потреблението, които от своя страна накараха компаниите в сектора да преосмислят портфолиото си от продукти. Кои са приоритетните подкатегории и има ли промяна в тях през 2021 г. можем да проследим на следващата графика:

С над 50% ръст за периода януари-август 2021 г. се отличават подкатегориите „Корпоративен имидж“ (1084%), „Козметика за тяло“ (91%) и „Мъжка козметика“ (81%). С най-голям спад в телевизионното си присъствие са „Центрове за красота“ (-99%), „Козметика за слънце“ (-51%) и „Бои за коса“ (-25%). Важно е да отбележим, че през 2020г. категорията „Тоалетни и дезинфекциращи продукти“ се разви  драстично, а към утвърдените марки се добавиха и редица нови за телевизията брандове  – ESSENTICA PURE, HANDS WORK, HMI, HUVASEPT, PRIMAGEL PLUS.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

През последните години медийното потребление достигна върхови нива, опитвайки се да отговори на нуждите от информираност и свързаност между хората. Появата и задълбочаването на епидемичната обстановка разшири потреблението на медии като интернет, радио и телевизия. Новите обстоятелства доведоха до още по-изявен спад в популярността на печатните издания. Лесно достъпното онлайн съдържание постепенно измести удоволствието от четенето на хартиен носител. За потребителите стана много по-лесно и удобно да следят новините в реално време на мобилното си устройство или на телевизионния екран, отколкото да чакат новината да се отпечата. Въпреки трудната ситуация, в която се намира, пресата продължава да се бори за читатели. На графиката показваме какво е месечното покритие, което достигат вестниците и списанията през периода май-юни 2021 г. в различните целеви групи:

За да добием по-ясна представа и сравнимост между данните, разделихме целевите групи в три възрастови сегмента – 15-69, 18-34 и 25-54, като освен тях добавихме и допълнителни критерии като пол и тип на населеното място.

Най-широко покритие достигат вестниците сред групите 15-69 (64,5%)  и 25-54 (64,7%). Не е изненадващо, че популярността им сред по-младата аудитория на възраст межди 18 и 34 години е малка (48,0%). За разлика от вестниците, списанията се радват на добър резултат именно в целевата група 18-34 (37,3%). Също така, от данните можем да направим извод, че вестниците предлагат по-добро покритие в сравнение със списанията и в трите възрастови сегмента.

Данните са сходни и сред трите мъжки групи, като при мъжете на възраст между 25 и 54 години се отчита най-високо покритие – 66,1%. Списанията достигат в най-висока степен до мъжете между 18 и 34 годишна възраст – 24,8%.

Женската аудитория се отличава като силен почитател на списанията. На първо място по покритие е младата целева група 18-34 – 49,7%, надвишавайки покритието от вестниците (47,7%). Сред жените с по-висока горна възрастова граница – 15-69 и 25-54, вестниците запазват доминантна позиция спрямо списанията.

Последно в графиката са представени данните за постигнатия обхват сред градското население на страната. Сравнявайки ги с общите целеви групи 15-69, 18-34 и 25-54 можем да заключим, че списанията са по-широко разпространени сред градското население на страната, докато вестниците постигат сходно покритие и в двата случая.

На следващата графика представяме данни, свързани с предпочитания начин за четене на вестниците – на хартия или онлайн:

Без усилие от графиката е видно, че всички възрастови групи предпочитат да четат вестници на хартия. При най-младата група онлайн отстъпва пред хартията с минималните 3%, но с увеличаване на възрастта печатните издания засилват своята хегемония над онлайн версиите на вестниците.  Независимо от средата, потребителите от всички възрастови групи споделят, че четенето на вестници е по-скоро рядко, отколкото често събитие.

Списанията продължават да се предлагат в търговската мрежа въпреки спадналите тиражи. Те се борят за верните си читатели с атрактивни корици и цветно съдържание, пакетирани с неангажиращи книги или дребни подаръци. Следващата графика показва в каква степен различните целеви групи продължават да купуват списания:

Неслучайно на пазара разнообразието на списанията, насочени към жените, е най-голямо – те купуват списания в най-висока степен и това е в унисон с данните за покритието от първата графика в статията. Точно обратното на данните от първата графика, градското население купува по-рядко списания в сравнение с общо за страната и това може да се обясни с факта, че едно списание в градска среда има шанс да достигне до по-широк кръг от хора, тъй като то може да бъде прочетено в офиса, в някой ресторант или кафене, спортни и спа центрове или салони за красота.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Доброто познаване на съдържанието и аудиторния профил на телевизионните канали е ключов фактор при изграждането на успешна стратегия и кампания в този медиен канал. Динамичната среда, в която се намираме, води до постоянни промени в програмните схеми, а понякога и в микса от канали в портфолиото на големите медийни групи. В стремежа си да отговорят на широк кръг от интереси, медиите често прибягват до тактически действия, които се отразяват и върху процентното съотношение между различните зрителски групи вътре в канала, т.нар. аудиторен профил. Ето защо, за да бъде успешно прогнозирането и планирането на телевизионните кампании, е необходимо да следим и анализираме резултатите от представянето им. В настоящата тема представяме актуален поглед върху аудиторния профил на каналите от най-големите ТВ групи през първите седем месеца от 2021г. На първата графика илюстрираме съотношението между жените и мъжете сред зрителите на разглежданите канали:

Видно е, че от трите основни национални телевизии, БНТ 1 се радва на най-голям интерес сред мъжете – 52%, което е с почти 4% над официално обявените данни на НСИ за 2020г. бТВ и Нова ТВ са с превес на дамската аудитория, съответно с 59% и 58%. Тези резултати донякъде се обясняват със стартиралото през м. юни Европейско първенство по футбол, което събра голяма част от мъжете пред телевизионните екрани. В периода между 11.06 и 11.07.2021г. средният процент на мъжката аудитория в БНТ 1 се покачва до 59%, а в БНТ 3, излъчващ паралелно с БНТ 1 спортните събития – до 70%.

Нишови канали с най-силно изразен дамски профил са WNess TV (89%), bTV Lady (81%), TLC (72%), Diema Family (66%), FOX Crime (61%), БНТ 2 (61%), 24 Kitchen (60%). Каналите, ориентирали съдържанието си към мъжката аудитория, са Eurosport (76%), RING.BG (66%), National Geographic (65%), Discovery Channel (64%), Diema (63%), БНТ 3 (62%), bTV Action (61%).

Друг често използван критерий за сегментиране на каналите е според населеното място, в което живее аудиторията:

На графиката зрителите са разделени в 4 групи – живеещи в София, в големи градове с население над 100 хиляди души, в малки градове с население под 100 хиляди души и населяващи селата. Каналите с най-голям дял на зрители от столицата са – Magic TV (39%), Bulgaria On Air (32%), City TV (29%). Сред хората от големите градове с най-висок дял са The Voice (35%), City TV (28%), AXN (26%), National Geographic (26%), а от по-малките градове – WNess TV (51%), BNT 4 (49%), Diema (47%), bTV Lady (43%), FOX Life (43%). С най-висок дял на хората от селата са каналите ID (45%), Nova Sport (41%), Nickelodeon (40%), Diema Family (39%). Сред трите основни национални канала бТВ се отличава с най-висок дял на зрители от селата, равняващ се на 31%, което е повече от средната стойност за страната – 27%.

Следващата графика визуализира профила на ТВ каналите по възрастови сегменти:

Логични са резултатите при детската аудитория на възраст между 4 и 17 години. С най-голям дял на представители от тази група са детските канали, а именно Nickelodeon (43%), Disney Channel (42%), Cartoon Network (35%). Отличаващи се с висок процент на зрители между 18 и 34 годишна възраст са ID (31%), The Voice (27%), bTV Comedy (20%), FOX Life (20%). Според националната статистика през 2020г хората на възраст между 35 и 54 години представляват 30% от населението на страната. Според данните на графиката голяма част от хората в тази група намират интересно телевизионно съдържание и представляват сериозна част от аудиторията на канали като  WNess TV (69%), FOX (50%), bTV Comedy (47%), Kino Nova (47%). Сред четирите анализирани групи, най-голям сегмент от населението заемат хората на възраст над 55 години – 37%. Телевизионните канали, които се характеризират с най-висок процент на зрители от тази група са БНТ 2 (74%), Bulgaria On Air (72%), БНТ 4 (70%). Интересен факт е, че сред трите основни национални канала с най-малък дял на хора над 55 годишна възраст е Нова ТВ (48%). БНТ 1 и bTV се представят с равен процент на хората от тази група – 61%.

Друг критерий, който често се използва в практиката за профилиране на аудиторията на ТВ каналите, е степента на завършено образование. Следващата графика показва делението на зрителите между завършилите средно и по-ниско ниво на образование и на тези с висше образование:

С най-висок процент на зрители завършили висше образование се отличават каналите WNess TV (46%), Bulgaria On Air (46%), БНТ 2 (45%). Аудиторията, завършила средно и по-ниско образование, преобладава в най-голяма степен в ID (92%), Disney Channel (89%), Cartoon Network (89%), както и сред останалите детски канали, чието съдържание е насочено към хората от тази група.

Последният критерий, който анализираме в настоящата тема, е икономическата активност на зрителите:

Един от най-желаните сегменти сред рекламодателите е именно на икономически активните хора. Според официалната статистика за 2020г тази група хора представлява 53% от общото население на страната. Телевизионните канали, които се характеризират с най-висок процент на икономически активни зрители са WNess TV (74%), Kino Nova (71%), bTV Comedy (68%), bTV Cinema (66%), FOX Life (66%), TLC (64%), FOX (64%), Travel Channel (64%), ID (63%), bTV Action (62%), Discovery Channel (60%). Сред основните национални канали Нова ТВ е с най-висок дял на този сегмент аудитория – 53%. бТВ и БНТ 1 са със стойност под отчетената от НСИ средна стойност за страната, съответно с 46% и 50% от зрителите.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

2021 г. стартира с високи очаквания за бързо възстановяване на пазара. След шока от първата вълна на пандемията последва трансформация и адаптация на бизнеса към новата реалност. Есенните месеци на 2020 г. доказаха това като бързо догониха нивата на телевизионна активност от преди появата на Covid. Този факт подсили позитивната нагласа и оптимистичната прогноза за предстоящата 2021 г. В настоящата тема проследяваме дали тези очаквания са на път да се осъществят чрез един по-рядко използван показател за изследване на динамиката на ТВ пазара – брой излъчени рекламни клипове.

На графиката представяме излъчената бройка ТВ реклами в хиляди – стандартни клипове (позиционирани в рекламни блокове) и алтернативни формати (позиционирани извън рекламни блокове) през последните 5 години, разделени по полугодия. В допълнение, проследяваме и средната дължина на рекламните формати през разглеждания период. Анализираните данни включват телевизионни канали с постоянен рекламен мониторинг за разглеждания период. По този начин изключваме евентуално изкривяване на данните, свързано с промяната в бройката мониторирани ТВ канали и осигуряваме съпоставимост на данните. Анализираните алтернативни реклами не включват телевизионните пазари (телешопинг).

Първото, което прави впечатление на графиката е, че рекламната активност през второ полугодие е по-интензивна за всяка една от разглежданите години. През 2020 г. тази разлика достига най-висока стойност, а данните показват, че са излъчени 37% повече рекламни съобщения в сравнение с първото полугодие. Една от основните причини за това е извънредната епидемиологична обстановка, която спря редица кампании и телевизионни формати.

Имайки предвид тази особеност за годишната динамика на излъчените рекламни съобщения, сравнихме данните за първото полугодие на настоящата година с аналогичния период на 2020 г., за да добием представа за тенденцията през настоящата година. Съпоставката показва, че излъченият брой реклами през първите шест месеца на 2021 г. надхвърля с 29,1% бройката излъчени реклами през първото полугодие на миналата година. Стандартните ТВ клипове са се увеличили също с 29,0%, а нестандартните рекламни формати с 33,5%.

Полученият резултат е в унисон с оптимистичните прогнози, но дали излъченото през H1 2021 г. може да се съпостави с нивата от преди пандемията? Справката показва, че първото полугодие на настоящата година все още „догонва“ резултатите от силната в рекламно отношение 2019 г., отчитайки  6,8% по-малко излъчени реклами. Изоставане с 4.5% има и при сравнение на резултатите с първото полугодие на 2018 г, което означава, че възстановяването на рекламния пазар ще отнеме повече време.

Описаните изводи могат да се допълнят и с информация за дела на алтернативните рекламни форми. Получените цифри показват, че 2016 г. е била най-успешна за алтернативната реклама и през нея тя достига най-висок процент от общата активност – 3,8%. През следващите три години този дял е относително постоянен е в диапазона 2,6%÷2.7%. През 2020 г., в резултат и на пандемията делът  ѝ спада до 2.2%. През януари-юни 2021 г. нестандартните рекламни форми отново нараства и се връщат на нивото от преди пандемията – 2,7% дял от всички реклами. От представената графика можем да направим любопитен извод и за средната дължина на излъчените рекламни съобщения. Ако през 2016 г. средната дължина е 23,1 секунди, то с годините тя постепенно спада и за първото полугодие на настоящата година вече е 21,0 секунди. Една от възможните причини рекламодателите да предпочитат по-кратки рекламни форми е годишната инфлация в телевизионните тарифи за реклама. Друг вероятна причина за намаляване дължината на рекламните съобщения е глобалната тенденция за намаляване на времето, в което зрителите остават фокусирани върху съдържанието, което гледат.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.