Ключови икономически фактори за България и ЕС

Всеки месец НСИ публикува актуални данни за ключови за българската икономика индикатори. Тези стойности служат за ориентир на всички участници в икономическата конюнктура на страната. Сами по себе си техните стойности дават информация за състоянието, в което се намира икономиката, но сравнени със стойностите на други пазари, дават оценка за развитието на страната. В настоящата тема разглеждаме три важни икономически фактора за България, сравнени със средните стойности за ЕС. Първата графика е на тримесечна база и показва процентната промяна, която настъпва в БВП на България и ЕС, в сравнение с предходния период:

Източник: Eurostat. Период: Q2 2019 – Q3 2021 г.

Анализираният период започва в годината преди появата на Covid19 и продължава до последно публикуваните официални данни за Q3 2021 г. До края на 2019 г. трендът и в двата случая е положителен до момента, в който Covid19 официално се появява на територията на ЕС. В България негативите от появата на световната пандемия идват с леко закъснение и спадът в БВП се усеща най-осезаемо през второ тримесечие на 2020 г. Именно в този период се наблюдават най-висок спад на БВП както за България, така и за ЕС. С отминаването на първата вълна от пандемията икономиките отново набират скорост, приспособяват се към новата действителност и БВП бележи солиден ръст през трето тримесечие на 2020 г. Следва период до края на трето тримесечие на настоящата година, в който европейската икономика започва да се възстановява и да отчита ръст на БВП. В България ръстът в БВП се отбелязва със закъснение – едва в последния тримесечен период.

Друг ключов икономически фактор, който разглеждаме е нивото на инфлацията:

Източник: Eurostat. Период: юни 2019 – октомври 2021 г.

Цифрите на графиката отразяват промяната в инфлацията по месеци в сравнение с година по-рано и служат за ориентир на това с колко поскъпва животът в България и средно за ЕС. Най-върхови нива – над 3%, достига инфлацията в България в края на 2019 г. и началото на 2020 г. С обявяването на първото извънредно положение през март 2020 г. инфлацията започва да спада като достига стойности близки под 1%. До ноември 2020 г. средните стойности на инфлацията за ЕС са по-ниски от тези за България и регистрират най-ниското си ниво, а именно 0,2%. От декември 2020-та до момента инфлацията започва трайно да расте и в края на наблюдавания период в България нивото ѝ вече надхвърля средното за ЕС, достигайки 5,2%.

На следващата графика показваме стойностите, които достига коефициентът на безработица в страната и ЕС:

Източник: Eurostat. Период: юни 2019 – октомври 2021 г.

Първото нещо, което прави впечатление от данните е, че коефициентът на безработица в България е по-нисък от средната стойност за ЕС през целия разглеждан период. До м. март 2020 г. нивата му за страната се запазват около и малко над 4%, но рязко се увеличават от м. април, когато започват да се усещат последиците от извънредната обстановка. Подобна е ситуацията и в кривата за ЕС, която започва да расте след появата на Covid19 и последвалите рестриктивни мерки в цяла Европа.  За разлика от растящата безработица в ЕС, в България през топлите летни месеци традиционно нивото започва да спада и се запазва сравнително стабилно до началото на зимните месеци – малко над 5%. През м. февруари страната достига нов пик от 6% безработица. Средното ниво за ЕС също намалява през настоящата година и в края на наблюдавания период се приближава до размера си от преди пандемията.

Положителните стойности на БВП през трето тримесечие на 2021 г., както и намаляващият коефициент на безработица са предпоставки за позитивна прогноза за икономическата среда в България и ЕС. От друга страна рекордните нива на инфлация в страните членки от ЕС водят до предпазливост в инвестициите и прецизно планиране на разходите сред участниците в икономиката.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.