Най-големите рекламодатели в телевизионните групи през 2021 г.

Отминалата 2021 г. затвърди прогнозата за положителен тренд в медийните инвестиции и в частност в телевизия. Рекламодателите продължиха да са на екран, следвайки все по-смело стратегията си в желанието да постигнат заложените цели. Появиха се и нови участници, като например BIGBANK, TOP BET (www.8888.bg), LENIDI (DELIRIUM EXCLUSIVE BOUTIQUE и www.scarletbeauty.bg), а други възобновиха телевизионното си присъствие – PROFILINK, BESTA MED, LAVAZZA, BALKAM (SANTOS и SPETEMA), RUBELLA, FERRATUM, CREMIO (MY DAY) и др. Не липсваха и такива, които през 2021 г. спряха комуникация – SERVIER (DETRALEX), DANHSON (REFIGERANS и MAGNESIUM B6 FORTE) и т.н. Годината за най-големите телевизионни групи приключи с ръст и на графика представяме сравнение на постигнатите TRP’s 30” за 2021 г. и 2020 г. за целева група A 18-49:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

От данните на графиката се вижда, че през 2021 г. NBG задържа лидерската позиция, реализирайки с 10% повече TRP’s 30” в сравнение с 2020 г. BMG с близо 4 пъти по-малко телевизионни канала в портфолиото си е втора, отчитайки с 27% по-малко претеглени TRP’s 30“ в сравнение с NBG. BMG регистрира и по-малко увеличение на база TRPs 30” си в сравнение с предходната година – 8%. ТВ каналите, представлявани от TSH, бележат най-висок ръст между частните ТВ групи – 12%. През отминалата година групата разшири портфолиото си с детски канали като Cartoon Network, Duck TV и Boomerang, което води и до по-голям обем реализирани TRP’s 30”. През 2021 г. станахме свидетели на дългоочаквани спортни събития като Европейското първенство по футбол и летните олимпийски игри в Токио. Въпреки, че и двете бяха излъчени паралелно в няколко медии, спортните събития от най-висок ранг са запазена марка за BNT и допринесоха за забележителния ръст на държавната медия през 2021 г. – 61% спрямо 2020 г. На графиката проследяваме резултатите и на всички канали, които не са част от медийни групи под името „Други“. През 2021 г. ГАРБ прекратява отчитането на рекламата в Планета ТВ и Фен ТВ, част от групата през 2020 г., но въпреки това цялостното представяне на „Други ТВ канали“ е с ръст от 12%.

За повече обективност и яснота предлагаме и списък на телевизионните канали във всяка от ТВ групите:

Разпределение на ТВ каналите по ТВ групи

Следващите графики представят дела на всяка една от разглежданите ТВ групи спрямо достигнатите претеглени TRP’s за 2020 г. и 2021 г.:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

През 2021 г. BMG губи от своя дял 0,6%, което е за сметка на останалите ТВ групи и най-вече в полза на държавната BNT.

Продължаваме с информация за най-големите рекламодатели по ТВ групи спрямо постигнатите TRP’s 30 в целева група А 18-49 за 2020 г. и 2021 г.:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

Разнообразното портфолио от канали на NBG привлича рекламодатели от всички сектори. С най-голям ръст в достигнатите в ТВ групата претеглени TRP’s 30” сред големите рекламодатели се отличават COCA COLA Co. и NATURPHARMA. В противовес на пазарния тренд, отчитайки спад, са PROCTER & GAMBLE, FICOSOTA SYNTEZ и GLAXO SMITH KLINE, които намаляват инвестициите си в групата в сравнение с 2020 г. Обръщаме внимание, че от класацията са изключени търговците, промотиращи стоките си чрез т.нар. „телепазарни рекламни форми“, заради специфичната форма на комуникация. Десетте най-големи рекламодатели в NBG формират 25,2% от резултатите, а групата на „Други“ расте с 9% през 2021 г. и достига 74,8%. През 2021 г. рекламодателите извън топ 10 В ТВ групата са 420 на брой, а през 2020 г. са 468 или с 10% по-малко.

Следващата таблица представя топ 10 на рекламодателите в каналите на BMG:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

През 2021 г. от портфолиото на BMG отпада Cartoon Network, но въпреки това медията отчита 8%-ов ръст. Списъкът на 10 най-големи рекламодатели се запазва като напред в класацията излизат NATURPHARMA, BILLA, HENKEL, KAUFLAND и SANDOZ – представители на фармацевтика, козметика, битова химия и хранителни вериги. Със спад в достигнатите претеглени TRP’s в групата са FERRERO, CARLSBERG, LIDL, PROCTER & GAMBLE, както и STADA/WALMARK. Резултатите на топ 10 се равняват на 36,8% от постигнатото в групата, като останалата част от рекламодателите бележи общ ръст от 10% спрямо 2020 г. През 2021 г. рекламодателите извън класацията на топ 10 наброяват 271, а през 2020 г. – 244 или с 11% повече.

Представяме и топ 10 на рекламодателите в каналите, представлявани от TSH:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

Въпреки отпадането на Канал 3 от края на 2020 г., групата разширява портфолиото си през 2021 г. с Cartoon Network, Duck TV и Boomerang, с което запълва всички детски възрастови групи. Промените водят до появата на COMSED в топ 10, които регистрират 80% ръст на постигнатите в TSH претеглени TRP’s 30“. Промените в медийната среда водят до сериозен трицифрен ръст при рекламодатели като ABOUT YOU, COCA COLA Co. и KAMENITZA. Рекламодателите със спад в постигнатото са PROCTER & GAMBLE, GLAXO SMITH KLINE и RECKITT BENCKISER. През 2021 г. групата на „Други“ расте с 10% и представлява 69,2% от общите резултати в TSH. Рекламодателите извън класацията наброяват 380 през 2021 г., а през 2020 г. – 322, което представлява ръст от 18%.

Приключваме краткия обзор с информация за топ 10 в BNT:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: 2020 г. и 2021 г., Live TV.

Както вече се убедихме от първата графика, 2021-ва година се оказва успешна за BNT и медията бележи 61% повече TRP’s 30” в сравнение с 2020 г. Най-големите рекламодатели в класацията са представители на компаниите за спортни залози, държавни институции и политически партии и формации, автомобили и застрахователи. Тук е важно да отбележим, че от топ 10 са изключени търговците, които промотират стоките си чрез т.нар. „телепазарни рекламни форми“. Излъчените спортни събития през 2021 г. привличат допълнително рекламодатели от областта на спортните залози, а проведените парламентарни и президентски избори действат благоприятно за медията привличайки политически партии и формации. Важно е да споменем, че BNT е групата с най-нисък дял на категорията „Други“ – 54,4%. През 2021 г. рекламодателите извън класацията са 240, а през 2020 г. – 142 или с 69% повече.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Как се промени техническата обезпеченост и телевизионното потребление на домакинствата през 2021-ва?

Всяка година екипът на ГАРБ провежда представително проучване за структурата, медийното потребление и техническата обезпеченост на домакинствата в страната. Използваният метод за събиране на данни е структурирано face-to-face интервю, а задаваните в него въпроси са предварително съгласувани с експертите в областта. Получените данни се претеглят в съответствие с оценките на НСИ за населението на страната към м. декември 2020 г., гарантират представителност и се използват при ежегодната актуализация на структурата на пипълметричния панел.

В настоящата тема обръщаме внимание на някои акценти от този доклад. Първата графика визуализира количеството телевизионни приемници в домакинствата в страната с данни за последните три години:

Източник: Establishment Survey 2021, база: всички домакинства.

Най-голям процент от домакинствата в страната притежават един телевизор в дома си, следвани от тези с два. Общо 98.4% от домакинствата ползват телевизор, 0.4% гледат телевизия онлайн и 1.2% изобщо не гледат телевизия. През 2021-ва година леко намалява делът на домакинствата с един ТВ приемник и това е за сметка на увеличения брой приемници, а също така и на домакинствата, които не притежават телевизори.

По отношение типа на приемания телевизионен сигнал най-разпространен е платеният сателитен сигнал (37.5%), следван от кабелен сигнал (1% аналогов и 31.4% цифров), IPTV сигнал (23.3%), ефирен сигнал (5%) и свободен сателитен сигнал (1.1%). Домакинствата със смесен сигнал са 0.7%. За последните три години делът на домакинствата с IPTV се е удвоил, отнемайки дял от всички останали възможни начини за приемане на телевизионен сигнал:

Източник: Establishment Survey 2021, база: домакинства с активен телевизионен приемник.

Друг интересен акцент от изследването е проследяването на промяната в типа абонамент, който ползват домакинствата. Данните показват, че най-голям процент от тях избират стандартен абонамент (62.8%), следвани от тези с разширен (15.2%) и икономичен (7.5%). Останалата част от респондентите (14.5%) не знаят или не са абонати на платена телевизия. Впечатление прави, че намалява делът на домакинствата, които не ползват платена абонаментна услуга за телевизия. Намалява и делът на потребителите на икономичен абонамент.

Източник: Establishment Survey 2021, база: домакинства с активен телевизионен приемник.

Честота на гледане на телевизия при хората над 18 годишна възраст в страната е друг интересен акцент в проучването:

Източник: Establishment Survey 2021, база: респонденти на възраст 18+ г., живеещи в домакинства с активен телевизионен приемник.

Данните показват, че 92.8% от анкетираните ежедневно гледат телевизия, а 5.1% от тях посягат поне веднъж седмично към дистанционното управление. Въпреки, че през 2021 г. процентът на хората, които всеки ден отделят време за телевизия намалява в сравнение с 2020 г., нивото им остава над това за 2019 г. Разглеждайки данните е необходимо да отчетем и особеностите на 2020 г., през която появата на Covid затвори голяма част от хората в домовете им и това доведе до увеличено потребление на телевизия.

Натовареното ежедневие често принуждава телевизионните фенове да прибягват към т.нар. отложено гледане, което им позволява да превъртат до 7 дни назад програмата на голяма част от ТВ каналите с лекота и да избират само най-интересното за тях съдържание. Графиката илюстрира процента на домакинствата, които разполагат с тази услуга:

Източник: Establishment Survey 2021, база: домакинства с активен телевизионен приемник.

Все още остава висок делът на домакинствата без възможност за отложено гледане на телевизия – 57.8%, но опцията за превъртане назад на програмата на ТВ каналите е налице и вече над една четвърт от домакинствата я ползват в своето ежедневие.

През последните две години, белязани от присъствието на Covid, хората прекарват повече време у дома и често прибягват към телевизията, като източник на информация и забавление. Как това се отрази на местата извън дома, на които гледаме телевизия, показва следващата графика:

Източник: Establishment Survey 2021, база: респонденти на възраст 18+ г., живеещи в домакинства с активен телевизионен приемник.

И през трите разглеждани години най-голям процент от анкетираните споделят, че не гледат телевизия извън дома. След появата на Covid този процент се увеличава още повече за сметка на хората, които гледат телевизия дори докато са на гости, в заведение/клуб, на работното място или някъде другаде.

Прочуването предоставя информация и за много други сфери от нашето ежедневие, например: какви чуждоезични канали без превод на български език се гледат и колко често, използване на интернет у дома, кои са допълнителните ТВ услуги, ползвани от домакинствата, употреба на смартфоните извън разговорите, как респондентите прекарват свободното си време у дома и извън дома и т.н.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Постигнати резултати на развлекателните ТВ предавания от сезон „Есен“ на 2021г.

И през есента на 2021 г. двете водещи телевизии зарадваха зрителите с нови сезони на популярни развлекателни предавания. Без излишни рискове медиите заложиха на познати формати и водещи, които всяка вечер забавляваха аудиторията. В битка за зрителски интерес се впуснаха утвърдилите се през годините заглавия на бТВ – „Гласът на България“ и „Фермата 7: Време за пробуждане“, както и наложилите се във времето за Нова ТВ „Игри на волята“, „Маскираният певец“ и „Забраненото шоу на Рачков“. Как стратегически бяха противопоставени предаванията представяме с част от схематичната седмична програма в прайм тайм на двете телевизии – бТВ и Нова ТВ:

През делничните дни в един и същ часови пояс се излъчват развлекателните реалити формати със състезателен характер „Фермата“ и „Игри на волята“. Другите преки двубои са през почивните дни. В събота зрителите избират между кулминационните седмични дуели във „Фермата“ и музикалното забавно предаване „Маскираният певец“. В неделя в битката за аудиторен дял се изправят участниците в музикалното реалити предаване „Гласът на България“ сезон 8 и стартиралото през пролетта на 2021 г. развлекателно предаване „Забраненото шоу на Рачков“.

На графиката по-долу може да проследите представянето на всички сезони на излъчваните през тази есен предавания на бТВ чрез средно постигнатия рейтинг в целева група А 15-64:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 2011-31.12.2021г., Live TV

От данните на графиката се вижда, че фаворит на зрителите е предаването „Гласът на България“, което през изминалата година беше с нов водещ и менторски състав, привличайки 17% повече аудитория в сравнение с „Фермата“. Сезон 7 на „Фермата“, излъчван под мотото „Време за пробуждане“, се оказва с най-ниския резултат в досегашната история на предаването. Най-добър е резултатът на „Фермата“ сезон 4 през 2018 г., след което предаването започва да губи от своята лоялна аудитория. Негативна е тенденцията и за предаването „Гласът на България“, което въпреки предприетите промени бележи с 4% по-нисък резултат в сравнение с предходния сезон 7, излъчен през 2020 г.

Допълваме графичната информация с таблични данни за рейтинг на първи и последен епизод, среден рейтинг, средно достигната аудитория и брой епизоди през сезон Есен 2021г. В представените данни са изключени повторенията на предаванията с цел да се премахне изкривяване на резултатите.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.09.-31.12.2021г., Live TV

И двете разглеждани предавания достигат по-висок рейтинг в края на сезона, което показва, че не само успяват да задържат интереса към себе си, но и го увеличават. Последният епизод на „Фермата“ достига с 62% по-висок рейтинг спрямо първи епизод, а при „Гласът на България“ тази разлика между последен и първи епизод расте до 63%.

На следващата графика представяме резултатите на забавните предавания в ефира на Нова ТВ през Есен 2021 г.:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 2019-31.12.2021г., Live TV

Състезателното предаване с водещи Ралица Паскалева и Димо Алексиев – „Игри на волята“ е фаворитът сред аудиторията на Нова ТВ. Предаването не само успява да задържи натрупаните през последните две години фенове, но и привлича нови, като увеличава средно достигнатия си рейтинг с 18% спрямо предходната година.

Комедийното ток шоу на Димитър Рачков е подгласник в класацията за Нова ТВ със средно достигнат рейтинг в целева група А 15-64 от 10,7%. За предаването това е втори сезон в рамките на 2021 година и за по-голяма яснота двата сезона са представени отделно. От данните става ясно, че първият сезон се радва на по-висок зрителски интерес, за разлика от втория, който отчита 12% спад в средния рейтинг.

Трета позиция по гледаемост заема третият сезон на развлекателното музикално шоу „Маскираният певец“, като регистрира най-ниска средна гледаемост в историята си – 9,1 или с 12% по-нисък рейтинг в сравнение с година назад.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.09.-31.12.2021г., Live TV

И при трите разглеждани предавания последно излъченият епизод е с по-високи стойности от пилотното за сезона издание. Най-голям ръст между последен и първи епизод бележи „Маскираният певец“ – 46% по-висок рейтинг, следван от „Забраненото шоу на Рачков“ – 27% и „Игри на волята“ – 24%.

За финал на краткия анализ ви представяме подредбата на развлекателните реалити формати в бТВ и Нова ТВ според постигнатия среден рейтинг за второ полугодие на изтеклата 2021 г.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 01.09.-31.12.2021г., Live TV

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Как се промени категория „Финансови услуги“ през 2021 и кои са най-големите рекламодатели в нея?

Една от категориите, които претърпя най-голяма промяна през последната година несъмнено е „Финансови услуги“. Традиционните банкови институции започнаха да рекламират своето виртуално преобразяване, а новите компании за бързи кредити показаха, че одобрението и отпускането на кредит е по-лесно от всякога. Ако появата на Covid  направи хората по-предпазливи спрямо финансите си, то със задълбочаването на пандемията все повече рекламодатели от категорията започнаха да приканват зрителите да не спират плановете си и да продължават да мечтаят смело. На следващата графика представяме промяната на „Финансови услуги“ през периода януари-ноември 2021 г. спрямо аналогичния период през 2020 г.:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: януари-ноември, 2021 г. и 2020 г.

От данните се вижда, че категория „Финансови услуги“ увеличава брутните си инвестиции с 52%, а постигнатите претеглени GRP’s в целева група A 25-54 с 24%. Това увеличение отрежда на „Финансови услуги“ постоянно присъствие сред топ 10 на категориите през 2021 г. От следващата графика става ясно, че десетте най-големи рекламодатели в сферата на „Финансовите услуги“ заемат 63% от претеглените GRP’s 30:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: януари-ноември 2021 г.

От детайлите в сравнителната таблица става ясно, че преобладаващата част от рекламодателите увеличават инвестициите си през 2021 г., като единствените компании със спад са „Globex Finance“ (Credissimo и Maxo.bg), „Първа Инвестиционна банка“ и „Нет Кредит“:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: януари-ноември, 2021 г. и 2020 г.

Новите имена в топ 10 на категорията са „BNP Paribas Personal Finance” и „Postbank/Eurobank”. С най-забележим ръст се отличава “BNP Paribas Personal Finance” – 135% повече GRP’s 30” през настоящата година, в сравнение с предходната. Компанията отново популяризира кредитните си услуги, като основното послание са атрактивните  лихвени проценти и фиксираните условия за ползване. „Visa International” и „Postbank / Eurobank” също се отличават с голям ръст. Комуникацията, на която залага „Visa International” през 2021 г., е възможността притежателите на карта Visa да спечелят награда при ползването на безконтактната им услуга. През 2020 г. „Postbank/Eurobank” концентрира телевизионните си активности изцяло върху потребителските си кредити и върху услугата за обединение на всички клиентски задължения. През настоящата година компанията добавя към комуникацията и жилищните си кредити, като приканва зрителите да „създадат дом за своите мечти“.

С висок ръст на постигнати резултати се отличава и частта на „Други“ – 41% над достигнатите GRP’s 30” за периодa януари-ноември 2020 г., включвайки 29 участника, които сформират малко повече от 1/3 от категорията. През 2021 г. в „Други“ влизат  вече 42 компании, от които най-големите нови участници са дигиталната банка за кредити „BIGBANK“, новата финансова платформа за доходност без заплащане на комисионна „IUVO GROUP“. В това обединение присъства още  „FERRATUM“ с подновената комуникация, „DATAMAX SYSTEM HOLDING“, познати с името Easy Pay и други, които са изброени на графиката:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: януари-ноември, 2021 г.

Най-големите подкатегории на „Финансови услуги“, които се рекламират в ТВ, са представени на следващата графика:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria, период: януари-ноември, 2020 г. и 2021 г.

Съвсем ясно личи, че кредитите продължават да държат най-голям дял от рекламираните финансови услуги и за периода януари-ноември 2021 г. отчитат ръст от почти 25%. На втора позиция са различните видове карти – кредитни и дебитни, които предлагат привлекателни условия за своите ползватели. Тази подкатегория бележи ръст от 34% през настоящата година, а най-голямо увеличение на постигнатите GRP’s 30” отчита сегментът на „Финансови посредници“ – плюс 197%.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Ключови икономически фактори за България и ЕС

Всеки месец НСИ публикува актуални данни за ключови за българската икономика индикатори. Тези стойности служат за ориентир на всички участници в икономическата конюнктура на страната. Сами по себе си техните стойности дават информация за състоянието, в което се намира икономиката, но сравнени със стойностите на други пазари, дават оценка за развитието на страната. В настоящата тема разглеждаме три важни икономически фактора за България, сравнени със средните стойности за ЕС. Първата графика е на тримесечна база и показва процентната промяна, която настъпва в БВП на България и ЕС, в сравнение с предходния период:

Източник: Eurostat. Период: Q2 2019 – Q3 2021 г.

Анализираният период започва в годината преди появата на Covid19 и продължава до последно публикуваните официални данни за Q3 2021 г. До края на 2019 г. трендът и в двата случая е положителен до момента, в който Covid19 официално се появява на територията на ЕС. В България негативите от появата на световната пандемия идват с леко закъснение и спадът в БВП се усеща най-осезаемо през второ тримесечие на 2020 г. Именно в този период се наблюдават най-висок спад на БВП както за България, така и за ЕС. С отминаването на първата вълна от пандемията икономиките отново набират скорост, приспособяват се към новата действителност и БВП бележи солиден ръст през трето тримесечие на 2020 г. Следва период до края на трето тримесечие на настоящата година, в който европейската икономика започва да се възстановява и да отчита ръст на БВП. В България ръстът в БВП се отбелязва със закъснение – едва в последния тримесечен период.

Друг ключов икономически фактор, който разглеждаме е нивото на инфлацията:

Източник: Eurostat. Период: юни 2019 – октомври 2021 г.

Цифрите на графиката отразяват промяната в инфлацията по месеци в сравнение с година по-рано и служат за ориентир на това с колко поскъпва животът в България и средно за ЕС. Най-върхови нива – над 3%, достига инфлацията в България в края на 2019 г. и началото на 2020 г. С обявяването на първото извънредно положение през март 2020 г. инфлацията започва да спада като достига стойности близки под 1%. До ноември 2020 г. средните стойности на инфлацията за ЕС са по-ниски от тези за България и регистрират най-ниското си ниво, а именно 0,2%. От декември 2020-та до момента инфлацията започва трайно да расте и в края на наблюдавания период в България нивото ѝ вече надхвърля средното за ЕС, достигайки 5,2%.

На следващата графика показваме стойностите, които достига коефициентът на безработица в страната и ЕС:

Източник: Eurostat. Период: юни 2019 – октомври 2021 г.

Първото нещо, което прави впечатление от данните е, че коефициентът на безработица в България е по-нисък от средната стойност за ЕС през целия разглеждан период. До м. март 2020 г. нивата му за страната се запазват около и малко над 4%, но рязко се увеличават от м. април, когато започват да се усещат последиците от извънредната обстановка. Подобна е ситуацията и в кривата за ЕС, която започва да расте след появата на Covid19 и последвалите рестриктивни мерки в цяла Европа.  За разлика от растящата безработица в ЕС, в България през топлите летни месеци традиционно нивото започва да спада и се запазва сравнително стабилно до началото на зимните месеци – малко над 5%. През м. февруари страната достига нов пик от 6% безработица. Средното ниво за ЕС също намалява през настоящата година и в края на наблюдавания период се приближава до размера си от преди пандемията.

Положителните стойности на БВП през трето тримесечие на 2021 г., както и намаляващият коефициент на безработица са предпоставки за позитивна прогноза за икономическата среда в България и ЕС. От друга страна рекордните нива на инфлация в страните членки от ЕС водят до предпазливост в инвестициите и прецизно планиране на разходите сред участниците в икономиката.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Има ли все още интрига според зрителите за втория тур на президентските избори на 21 ноември?

На 21 ноември българските гласоподаватели бяха изправени отново пред избор за президентска двойка. Очакваната развръзка доведе до ниска избирателна активност, а от там и до слаб интерес към изборния ден. Представяме ви сравнителна графика с данни за достигнатия телевизионен рейтинг на 14 и 21 ноември по часови пояси сред цялото население на страната над 18 годишна възраст за трите основни телевизии:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 14.11 и 21.11.2021 г.

Както обикновено, отразяването на изборите започва още от ранните сутрешни часове, в които водещите телевизии излъчват неделните си обзорни предавания. От графиката се вижда, че в деня на балотажа, в часовете между 6 и 10 ч., програмата на БНТ 1 се радва на малко по-висок зрителски интерес в сравнение със седмица по-рано. Същото можем да отбележим и за НОВА. Като цяло обаче се налага изводът, че в деня на балотажа по-малко на брой зрители се задържат пред екраните на трите основни канала. На 21-ви ноември, едва след като в 21 часа НОВА и бТВ стартират излъчването на забавните си предавания „Забраненото шоу на Рачков“ и „Гласът на България“, можем да отбележим по-високи стойности на рейтингите в сравнение с 14 ноември.

При всички целеви групи се наблюдава „умора“ и загуба на интерес към балотажа, а допълнителна сравнителна информация за различните целеви групи може да получите от графиките в галерията:

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Успя ли дебатът Радев-Герджиков да събуди зрителски интерес?

На 18-ти ноември се проведе дългоочакван дебат между двамата кандидат президенти Румен Радев и Анастас Герджиков, излъчван пряко в ефира на БНТ 1 и БНТ 4. Въпреки ниската избирателна активност на последно проведените избори, зрителите доказаха, че не са безразлични пред президентската институция и избора за неин глава. На графиката може да проследите рейтинга, постигнат от трите водещи телевизии, БНТ 1, бТВ и Нова ТВ, сред цялото население на страната на и над 18 годишна възраст, между 18:00 и 24:00 ч. на 18-ти ноември, четвъртък:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 18.11.2021 г.

Графиката показва, че след 18:30 ч. интересът на аудиторията към програмата на бТВ и Нова ТВ се засилва и централните новинарски емисии са най-гледаните предавания в прайм-тайм и за двете телевизии. Между 19 и 20 ч. БНТ 1 излъчва забавното семейно куиз-шоу „Последният печели“ и в сравнение с другите два канала отчита най-нисък рейтинг. Точно в 20 ч. започва дебатът между Радев и Герджиков, който постепенно набира зрители и от 20:15 до 21:30 ч. е най-гледаното предаване в ефир. Интересно е да се отбележи, че в 21 ч., когато в програмата на бТВ и Нова ТВ стартират едни от най-гледаните предавания – „Фермата“ и „Игри на волята“,  БНТ 1 отчита 63% по-висок рейтинг в сравнение с бТВ и 68% по-висок рейтинг в сравнение с Нова ТВ. В последните минути от дебата, интересът към него спада и аудиторията преминава към програмите на другите телевизии.

Мъжете и зрителите от София демонстрират много силен интерес към дебата, а допълнителна информация за отношението на различните целеви групи може да получите от графиките в галерията:

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Кой телевизионен канал спечели битката за зрителите на 14 ноември – ден за избори на президент и на народни представители в 47-то Народно събрание?

На 14 ноември българските гласоподаватели бяха изправени пред два избора – за президентска двойка и за народни представители в 47-то Народно събрание. Въпреки ниската гласоподавателна активност, водещите телевизии бяха впрегнали целия си ресурс, за да отразят всеки аспект от изборите. Представяме ви графика с данни за достигнатия рейтинг по часове сред цялото население на страната на и над 18 годишна възраст:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 14.11.2021 г.

За избора на зрителите в сутрешните часове се борят „Денят започва“ с Христина Христова по БНТ 1, „Тази неделя – новите избори: развръзката – президент и парламент“ по бТВ и „Събуди се, България избира!” с Марина Цекова по Нова ТВ. Още в началото на изборния ден в 7ч коментарното студио на бТВ взима преднина, като тя е най-осезаема в слота между 11:00 и 12:00ч., когато бТВ достига с 50% по-висок среден рейтинг от този на Нова ТВ. Обедните новини провокират по-висок зрителски интерес и увеличават гледаемостта и на трите основни телевизии. Следобедната програма до 15ч. е посветена на развлекателни предавания, като по този начин се дава глътка почивка преди кулминацията. Интересът на зрителите започва постепенно да се възвръща, като интерактивното студио на бТВ продължава да е лидер. От графиката ясно се вижда, че трите разглеждани ТВ канала постигат най-висок среден рейтинг между 18:00 и 23:00ч. бТВ достига пик в гледаемостта си по време на вечерната емисия новини между 19 и 20ч. – 13,26% Rtg, а БНТ 1 и Нова ТВ – час по-късно съответно със среден рейтинг от 6,35% и 10,60%. Интересно е да се отбележи, че след 23ч. гледаемостта на двете водещи телевизии – бТВ и Нова ТВ спада наполовина, за разлика от БНТ 1, чиито коментари успяват да задържат зрителите пред екран.

За да дадем по-пълна представа за предпочитанията на различните целеви групи в избoрния ден, изготвихме още графики, които може да разгледате в галерията:

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Публицистика в неделя следобед

Публицистичните предавания са едни от най-емблематичните за всеки водещ канал. Авторското съдържание, изпълнено с актуални теми, пречупени през умел журналистически поглед, правят предаванията интересни и високо ценени от зрителите. Неделя е денят, в който повечето хора прекарват у дома, подготвяйки се за предстоящата седмица. Ето защо, този ден не е случайно избран от телевизиите за анализ и коментар на най-важното от случилото се през последните дни.

Обобщихме данните за излъчваните публицистични предавания в трите основни национални телевизии:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 05.09.2021-31.10.2021 г.

Данните показват представянето през настоящия есенен сезон на трите конкурентни заглавия – „120 минути“ по бТВ, „Говори сега“ по БНТ 1 и „На фокус“ по Нова ТВ. Стартът на „120 минути“ изпреварва другите две нови заглавия и пилотното му издание за този сезон е излъчено на 05.09.2021 г. Предаването има зад гърба си цели 9 сезона и се е превърнало в емблема за качествена журналистика. Водещият Светослав Иванов е популярен с анализите и коментарите си  на събитията и явленията в страната, с които провокира зрителите към размисъл. Седмица по-късно и половин час по-рано (в 16:30 ч.) започва излъчване новото предаване на Нова ТВ – „На фокус“ с добре познат на зрителите водещ – Лора Крумова. Със солидния си над 20 годишен опит в създаването и продуцирането на телевизионно съдържание, тя стартира новото публицистично предаване на Нова ТВ като автор и водещ. Следобедите по БНТ 1 и през двата почивни дни поема журналистът Мая Костадинова, чийто професионален път минава през PRO.BG, bTV Action, TV 7, Канал 3 и Нова ТВ.

Първият челен сблъсък на трите предавания е на 12-ти септември, когато „На фокус“ успява да привлече най-голям зрителски интерес – 4,9% Rtg, в целева група A 25-54. „120 минути“ разширява аудиторията си спрямо предходната седмица, но остава на второ място. Предаването на БНТ 1 „Говори сега“ се нарежда на трето място. Подредбата се запазва и през следващите три седмици. Датата 10-ти октомври се отличава с голям „скок“ в постигнатия рейтинг и при трите предавания. Дъждовните почивни дни успяват да задържат зрителите пред екран и това си личи от резултатите на графиката. През разглежданата седмица бТВ постига почти двойно по-висок рейтинг в сравнение с резултата от предходното си излъчване и изпреварва Нова ТВ. През последните три седмици интересът към публицистиката остава висок, като битката за лидерската позиция между двете основни телевизии е оспорвана. На 24-ти октомври предаването на БНТ 1 „Говори сега“ постига най-висок рейтинг до момента.

Разширихме анализа и изготвихме допълнителни графики с аудиторен профил в различни целеви групи. Първият критерий, по който разделихме зрителите е възраст:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 05.09.2021-31.10.2021 г.

Ясно личи, че публицистичните предавания са предпочитани от хората над 50 години, като те представляват над 64% от зрителите им. „На фокус“ по Нова ТВ е предаването с най-голям  дял на аудиторията на възраст между 18 и 49 години – 32%.

Жените преобладават в аудиториите на „120 минути“ и „На фокус“. Отличително за предаването на БНТ 1 е почти изравненото съотношение между жени и мъже, като мъжете са с лек превес – 51%.

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 05.09.2021-31.10.2021 г.

На последната графика разглеждаме аудиториите на предаванията според населеното място:

Източник: GARB Audience Measurement Bulgaria. Период: 05.09.2021-31.10.2021 г.

От данните се вижда, че най-голям процент на зрители от столицата има „Говори сега“ по БНТ 1 – 21,7%. Сред трите анализирани предавания най-голям дял на градска аудитория има „На фокус“ – 59,4%, а на хора от селата – „120 минути“.

Динамичната обстановка в страната, както и предстоящите президентски и парламентарни избори със сигурност ще породят интересни анализи и дискусии в предстоящите епизоди на публицистичната програма. Ето защо с интерес ще следим развитието в представянето им, както и доверието, което им гласуват зрителите.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.

Особености на застаряващото население в България и ЕС

Една от отличителните характеристики на демографската обстановка в България през последните години е застаряването на населението. Данните показват постоянен растеж на групата от хора на възраст над 65 години. От Евростат отчитат че, за последните 20 години процентът на хората над 65 години в България е нараснал от 16,3% на 21,9%, което представлява 34%-ов ръст. Данните за страните от ЕС също показват подобна тенденция. През 2021 г. хората над 65 години достигат 20,9% от общото население на страните членки на ЕС, което е 32% над отчетеното през 2001 г. На графиката са представени цифрите за страната и ЕС от 2001 г. до настоящата година, както и прогноза за развитието на групата до 2030 г.:

Източник: Eurostat, период: 2001-2030 г.

През всички разглеждани години делът на възрастовата група А 65+ в България надвишава средните стойности за ЕС, като в края на разглеждания период се очаква процентите да се изравнят и България да е в унисон със средната стойност за страните от ЕС.

От данните на графиката можем да направим извод, че тенденциите в страната и ЕС за групата на застаряващото население до голяма степен съвпадат. На следващите графики разглеждаме какви са спецификите в начина на живот на възрастните хора в България и ЕС:

Източник: Eurostat, период: 2019 г.

Първата група от графики е посветена на условията за живот. Едно от неудобствата, пред които се изправят хора от всички възрасти е обитаването на пренаселени домове, в които личното пространство не достига. 44% от населението в България на възраст между 18 и 64 години споделят, че живеят в подобни условия. Процентът при застаряващото население над 65 години спада до 16%, но остава висок в сравнение с данните за същата група от хора в ЕС – 7%. Друг проблем, с който се сблъскват възрастните хора е отоплението на домовете им през студените месеци от годината. Над половината от хората над 65 години в България, които живеят сами, споделят, че нямат възможност да поддържат адекватна температура в домовете си. Домакинствата с двама представители от тази група се справят по-лесно с проблема и отговорилите положително спадат до 33,9%. За сравнение цифрите за ЕС са 9,9% за домакинствата с един представител на групата и 5,9% за домакинствата с двама.

Източник: Eurostat, период: 2019 г. и 2017 г.

Втората група от графики дава информация за това как хората над 65 години определят здравословното си състояние и колко от тях остават физически активни. Данните за България показват, че 22% от жените над 65 считат здравословното си състояние за добро или много добро. Този процент расте при мъжете и отговорилите положително сред тях са 30,4%. За разлика от България, хората в ЕС оценяват по-високо здравословното си състояние и при двата пола – 37,9% от дамите и 43,5% от мъжете. Интересно е да споменем, че процентът жени и мъже на възраст между 65 и 74 години практикуващи поне 3 часа физическа активност на ден е почти изравнен. Все пак превес във физическото натоварване имат мъжете, от които 36,1% са потвърдили, че влизат в описаната група. Данните за ЕС показват по-висока средна физическа активност сред населението на страните членки.

Източник: Eurostat, период: 2020 г. и 2019 г.

Третата група от графики представят какъв процент от наетите работници са сред застаряващото население, както и какъв процент от тях са на ръба на бедността. 4,5% сред жените продължават да работят и след навършване на 65 години, а при мъжете процентът е два пъти по-висок – 9,4%. През настоящата година според условията за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, жените могат да се пенсионират при достигане на 61 г. и 8 м., а мъжете – при достигане на 64 г. и 4 м. Средните цифри за страните от ЕС показват, че на по-малко хора от тази възрастова група им се налага да работят.

Дясната графика показва, че 34,6%  от хората над 65 години в България се намират на прага на бедността. За сравнение, в ЕС хората, които изпитват финансова нестабилност на тази възраст са едва 16,1%. В подобна ситуация се намират и хората на възраст между 25 и 64 години. Ако в данните за двете групи за ЕС разликата по между им е почти изравнена, то в България два пъти повече хора над 65 години страдат от бедност в сравнение с по-младата, икономически активна група хора.

За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.