През изминалата година обществото ни се сблъска с вируса на Covid-19. С обявяването на първите случаи на заразната болест в страната започнаха редица промени в ежедневието на хората. Носенето на предпазни средства, постоянната дезинфекция и социалната дистанция се настаниха трайно в живота ни. Времето прекарано в офиса или с приятели навън се замениха с домашната изолация. И ако в началото нагласата бе, че строгите мерки за определен период от време ще спрат разпространението на болестта, то с напредването на времето осъзнахме, че трябва да продължим живота си с присъствието на вируса сред нас. Това се отрази във всички аспекти на нашето ежедневие. Едни от първите промени, които забелязахме, са в потребителските навици и медийната консумация. Часовете, прекарани у дома се увеличиха, а това допринесе за нарастване на времето, което прекарваме пред екраните на мобилните устройва, компютрите и телевизорите. За да добием количествена представа, сравнихме среднодневната продължителност на гледане на телевизия по седмици за 2019-та, 2020-та и 2021-ва към 28-ми март:
Данните на графиката са за целева група All 4+ (цялото население на страната на и над 4 годишна възраст). В първите седмици на 2020-та средната продължителност на гледане на телевизия се движи близо до стойностите от предходната година.
В началото на март информацията за разпространението на Covid-19 превзема световните новини и още от десета седмица интересът към телевизионното съдържание започва да расте.
Единадесета седмица е белязана от официалното обявяване на първия „локдаун“ в България и постоянните извънредни емисии с информация за случващото се в страната. Новинарските блокове стават неделима част от телевизионното съдържание за всеки. Желанието за информираност продължава да бележи висок ръст още няколко седмици, до момента, в който зрителското внимание се насища и следва по-умерен темп на растеж сравнено с 2019-та.
Въпреки че през летните месеци ситуацията с разпространението на вируса изглеждаше овладяна, много хора подхождат предпазливо и продължават да прекарват повече време в домовете си. Това ясно си проличава на графиката, при която наблюдаваме постоянен ръст спрямо летните месеци на 2019-та.
Стартирането на есенните телевизионни формати връща отново аудиторията пред екраните на телевизорите. Към традиционния ръст в гледаемостта влияние оказва и влошаващата се обстановка във връзка с Covid-19 в страната, която оставя отново учениците и голяма част от работещите у дома.
Последвалият втори „локдаун“ също води до очакван ръст на времето прекарано пред телевизионните екрани, но този път в по-умерени граници. Първите седмици на декември съвпадат с най-строгите наложени мерки в страната, както и с финалните епизоди на популярните ТВ формати. От графиката ясно си проличава, че комбинацията задържа зрителското внимание и достигнатият ръст на седмична база е сред най-високите след обявяването на първият „локдаун“.
Важно е да отбележим, че през 2020-та среднодневната продължителност на гледане на телевизия от цялото население на страната на и над 4 годишна възраст се увеличава с 9% спрямо 2019г и достига малко над 271 минути средно дневно (повече от 4 часа и половина).
Описаната тенденция е в синхрон със световната, според която бавно и постепенно се увеличава времето, прекараното от зрителите пред екрана на телевизорите, но за големия ръст на годишна база силно влияние оказва и появата на Covid-19 и наложената от вируса изолация. Тенденцията на ръст продължава и в началото на 2021-ва. Въпреки че седмиците около обявяването на третия локдаун на 22-ри март 2021-ва година не бележат миналогодишните високи стойности, аудиторията продължава да отделя повече време за телевизия – 16% повече в сравнение със същия период, година преди Covid-19.
За допълнителна информация, моля свържете се с нашия екип през формата за контакт.